Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Сириус в Езерово

6
Кьщата музей на Ваня Петкова,творчески дом Сириус - с. Езерово
Снимка: радио София

Радиокафе гостува на с Езерово, община Първомай. Селото е построено върху скали и от магическия камък яспис. Говорим за тракийските антики тук, за развитието на селото, неговата история и интересни легедни.

Ангел Хаджиев е кмет на с.Езерово:

"По избирателни списъци селото е 555, в момента живеят 350. Има тенденция за връщане на младите. След пандемията има интерес към имотите тук. От 2 години за съжаление нямаме училище. Децата пътуват със специален автобус в Първомай. Имаме детска градина с 12 деца, още съществува, обединена е със с.Воден. Има шивашки цех за 5-6 момичета, също в цех в Първомай. Основният поминък тук е земеделие и животновъдство.

Езерово традиционно празнува на Петровден, но сега го сменихме заради Байряма. Научих, че трябва по всякакъв начин и по всяко време да помагам на хората. Населението е възрастно и име нужда от болници и лекари. Празниците се уважават, имаме курбани, имаме и джамия. Ваня Петкова закупи имота преди 12-13 години, показвала ми е стихосбирките си на пишещата машина. Много е добре, че селото става по-известно с нея.

Ще кандидатстваме по европейски проекти за площада на центъра. Да се озелени и да се направят градинки. Традицията е всеки да пече агне. Лозя има, но не останаха млади да се грижат за тях."

Инж.Митко Делчев е от интелектуалците на селото и за него дом "Сириус" е истинска придобивка за Езерово:

"Роден съм в с.Езерово, тук съм израснал. В момента тукашният Майчин дом е Дом за възрастни хора. Бяхме много деца, 120, бяхме щастливи, че бяхме свободни, имаше футболно и волейболно игрище. За съжаление сега училището е затворено поради липса на деца. Жалко е, че почти не познавам хората, почнах да идвам по-често след като се пенсионирах. Сега се занимавам с пчеларство. Когато се завърнах се запознах с Ваня Петкова, тя пожела да види моите писаници, нямам претенции да бъда поет. Бях насърчен от нея да продължа да пиша. (рецитира и чете посвещенията на Ваня Петкова, "щурата комшийка")

Мисля, че беше вярващ човек. Аз вярвам в човека, Бог е в сърцето на човека. Прадядо ми е казал, че хора много, но човеци малко. С Ваня четяхме поезия, аз четях моите, тя декламираше нейните. Говорехме и за политика, за всичко сме разговаряли. Участвал съм в нейни рецитали."

доц.Златка Кушалиева, 21 години директор на местното училище:

"Описала съм образованието от края на 19 в. в селото в книгата си "Историята на Езерово. Не мога да отида другаде, носталгия ме тресе. В горния край на селото са намерени фосилни находки от 60 млн години, те са в ГГФ на СУ. Дядо ми е намерил в лозето ни тракийско съкровище. Това ме провокира да напиша книгата, дядо ми не е бил иманяр. В 1912 го е предал в музея. Църквата ни е от 1853, моят прапрадядо е отстъпил мястото си в центъра на селото. Султанът е разрешил, но да не бъде по-висока от човек на кон. Параклисът е по-стар.

Ваня още като дойде в 2000 г., много ѝ хареса и най-вече тази къща. Много се радвам, че дъщеря ѝ Оля продължи идеята. Общуването с Ваня беше истински празник. Разказваше ми целия си живот, как е изнасяла рецитали в самолет, как е ходила до Куба. С Ваня ни свързваше друго - казваше ми "ще заместя твоята сестра". Където ходеше, винаги ми е носила подаръци. Благодарение на нея, с мъжа ми станахме хаджии. Реших, че трябва да подаря този параклис пред творческия дом.

Тя беше огнена, непримирима. Ако виждаше нещо, което не е в ред, хората от селото имаха респект от нея. Внукът ѝ вече е голям и актьор и е талантлив художник, явно е наследил баба си. Като чух за нелепата ѝ кончина много ме заболя и написах стихотворение (рецитира)."

С бизнес-дамата Стела Костова говорим за силата на с.Езерово и шафрана, който тя произвежда там: 

"Когато се завърнах към корените си тук в Езерово не съм очаквала, че ще наблюдавам такива процеси и че съзнанието ми започна да се разширява. Дадох си сметка защо се завърнах тук - завръщането е към силата. Това е процес, който масово се задвижи след бедствието КОВИД. Ние си дадохме сметка за важното не в материята, а в духа, Езерово е олицетворение на духа. Ясписът тук е материалът на ясното писане. А и където има шафран, там зли духове няма. 

Цялата ни територия може да е майка на шафрана. Той е нещо по-мощно, когато цялата природа е заспала октомври-ноември, тогава се появява по нивите и е с аромата на кокиче. Чувстваш се като берачка на цветя. Тази къща Сириус е връзката между небето и земята. 

Оля Ал-Ахмед е дъщеря на Ваня Петкова, журналист и преводач:


"За пръв път стихотворението прозвуча с гласа на моята майка и се развълнувах. Нищо случайно няма. Дълги години празникът на селото е бил и рождения им ден. Хората тук живеят заедно, християни и мюсюлмани. Откривам къщата за приятели. Всеки творец е добре дошъл. Благодаря на всички хора, които ми помогнаха за тази къща, начело със сина ми Джоузеф, на другите дарители, бизнесмени, които дават нещо."

Слушаме гласа на Ваня Петкова със стихотворенията "Сириус" и "Плодородие":



Бившият кмет на Първомай Ангел Папазов се включва спонтанно в края на разговора:

"Ваня е около нас. Непрекъснато контактуваше с хората. Вадеше интересни исторически събития. Тя намери пулса на местните хора."

По публикацията работи: Людмил Фотев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Цвятко Кадийски

Ако сънародниците му са като него, значи българите са много добри хора

Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..

публикувано на 24.11.24 в 12:02

Просълзени, озарени, разсмяни хора

Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..

публикувано на 24.11.24 в 11:21

В палитрата от различни стилове влиза всичко

Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..

публикувано на 24.11.24 в 11:02

Доброто да се случи

Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...

публикувано на 24.11.24 в 09:33

Софийски разкази - Душата ми е стон

"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.

публикувано на 23.11.24 в 15:00
Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева

Адресите на любовта с „55 изповеди за любовта“

Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..

публикувано на 23.11.24 в 14:00
Паметникът на Любен Каравелов в Копривщица

Историята оживява - Любен Каравелов: вестник първи, вестник втори

Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..

публикувано на 23.11.24 в 16:00