Шести септември 1885 година е сред най-свидните дати от по-новата ни българска история. След Берлинския конгрес (лятото на 1878 г.) българският народ е разкъсан на 5 части. От територията ни са дадени земи с българско население на Румъния, на Сърбия, формират се Княжество България и Източна Румелия, и остават Македония и Одринско. Съединението е една от първите стъпки за обединение на българите – идеал, който и до момента не сме постигнали.
Това коментира пред Радио СофияСтоян Тачев от сдружение "Българска история".
Тачев е автор е на "Непобедимата конница: Първа конна дивизия в битката за Добруджа", "1885. Спомени на съвременници", "1876. Спомени на съвременници", а съвсем скоро е излязла и книгата му "Ураганен огън. Епопеите при Тутракан и Добрич - 1916".
В една от своите разработки Тачев е събрал спомените на над 60 съвременници на събитията отпреди 137 години – образуването на Княжество България и Източна Румелия; съпротивата на българите спрямо някои разпоредби на Берлинския конгрес; сформирането на комитетите "Единство"; стига и до февруари 1885-а, когато Спиро Костов от град Велес отива при Иван Андонов – един от дейците на Съединението, и предлага да се направи комитет за присъединяване на Македония към България.
"Това, което малко хора знаят, е, че нито Русия, нито Австрия, нито Германия са имали нещо против нашето Съединение. Русия обаче смята, че моментът не е този и реагира много остро. Изтегля почти всички командни офицери от българската армия", допълни Тачев, разказвайки още подробности.
Неговата последна книга е посветена на Добруджа, част от която след Букурещкия мирен договор от 1913 г. попада в границите на Румъния.
Българските книги от библиотеките са запалени, българските църкви са иззети, а българските учители – прогонени от тези земи.
В "Ураганен огън. Епопеите при Тутракан и Добрич - 1916" се разглеждат и събитията преди България да участва в Първата световна война, за подготовката на Трета армия, както и спомени на участници в дните от 1 до 7 септември включително, конницата на Иван Колев и т.н.
Чуйте целия разговор на Лъчезар Христов.
16-метрова коледна елха ще грейни със стотици празнични лампички на централния площад в гр. Елин Пелин на 29 ноември от 18:00 ч. Заедно с празничното настроение местната администрация се е погрижила и тази година за каузата под мотото „По Коледа се случват чудеса: Пожелаваме си бебе!“. Подкрепени от Община Елин Пелин двойки с..
В края на тази неспокойна седмица някои теми, проблеми и тенденции, които продължават да вълнуват обществото, коментира актрисата Весела Бабинова . Въпреки острите критики парламентът одобри на първо четене финансовата рамка за догодина. Протести срещу Бюджет 2026 имаше няколко дни. Заявени са и за следващата седмица. Сравнението на..
Разговаряме с Зорница Христова – писател и издател, за излезлия втори том на сборника “Ходене по буквите“ от Марин Бодаков . Тя направи интересна съпоставка през времето от излизането на първия том -1998-2014, до днешното измерение, в което можем да намерим пряк отговор на въпросите как стигаме до тук, как текат процесите, какво отшумява и какво се..
На 27 ноември Националният исторически музей ще открие изцяло обновената Зала № 2 от постоянната си експозиция: “Българските земи от V в. пр.н.е. до III в. сл.н.е.“ Събитието ще бъде открито от доц. д-р Бони Петрунова, директор на музея, и ще представи новите акценти в експозицията, посветена на тракийското могъщество и римското наследство по..
Непредставително допитване на Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ) показва тревожни тенденции за преживяванията на младежите, настанени в приемни семейства. 84% от участвалите са преживели форма на насилие преди настаняването в приемно семейство - физическо, емоционално или пренебрегване. 61% от младежите посочват, че..
Обликът на София е изключително важен за всеки един от нас, как изглежда той през очите на чужденците, разказа пред Радио София Антон Пенев – директор на Общинско предприятие "Туризъм" (Visit Sofia) . Той отбеляза, че периодът от септември до края на годината е изключително натоварен с различни изложения, в които институцията участва...
“Мечтания” е музика, вдъхновена от природата, от българския фолклор и митология, но най-вече водена от любовта . “Мечтания” са колкото истински, толкова и нереални фантазии и желания, претворени в музикални картини. Усещанията за копнеж, страст, тръпка и любов се пречупват през илюзията на лунната игра и фантастичните танци накрай земята...