Българските игрални филми в европейския контекст. Привличането и образоването на нови публики – това беше темата на дискусия, което се проведе във Фестивалния и конгресен център – част от програмата на 40-ия фестивал "Златна роза" във Варна.
В отворената дискусия, инициирана от бюро "Творческа Европа МЕДИА – България", беше поставен акцент върху необходимостта от обръщане на специално внимание и прилагане на нетрадиционни форми на филмово обучение.
Върху киното и публиките повлияват много фактори. Сред тях е дигиталната инвазия, както и 2-годишната пандемична изолация, от трета страна – липсата на достатъчно време да се насладим на хубав филм в киносалона, открои пред Радио София Камен Балкански - ръководител на българското бюро "Творческа Европа МЕДИА".
В днешната дискусия са участвали експерти от Гърция, Северна Македония и Хърватия, но проблемът с привличането на публики е общоевропейски, дори световен. Навсякъде функционират национални центрове или агенции, с чието финансиране се правят филми, но трябва да се мисли и за достигането им до зрителите, подчерта Балкански.
Като един от добрите примери у нас той посочи проектът CinEd – Европейско кинообразование за деца и младежи, който се изпълнява от 7 години. Той дава възможност 5 страни да споделят свои методологии за приучаване да говорим на езика на киното с 9 до 16-годишни деца и подрастващи. Как да гледат, да виждат и да плуват в дълбоките води на киното. Да им дадем ключ за бъдещи кинопреживявания. Друг добър пример е проектът "Резонанс", както и "Кино за учащи" на столичния Дом на киното.
По отношение на политиката и връзката на образованието (училището) с киното сред страните с най-добър и разнообразен опит е Франция, каза още Балкански.
В следващите 2 месеца се очакват новите конкурси на програма "МЕДИА". Един от тях е точно за развитие на аудитория и образование. За целта ЕС предвижда 5-милионен бюджет.
Чуйте разговора на Катя Василева.
Изнесеното ни мобилно студио днес предава от Южния парк, където е поредното издание на „Реките на София“, на което гостуват и "Граждански будилник". Първи с нас са Айлин Юмерова – организатор на "Граждански будилник" и Захари Янко в – водещ и организатор на „Кръгла маса без маса“: "Заедно с Краси Костов от "Седемте посоки" сме подготвили..
Тази седмица Горна Малина празнува. Тържествата започнаха на 27 август и продължават до края на месеца. Традицията е общината да празнува в последната събота и неделя на август, обясни пред БНР-Радио София Ганка Христова , експерт "Култура и образование" в Община Горна малина. Тя разказа, че досега жителите са гледали кино под звездите и..
Пълното обновяване на втория подлез на "Орлов мост", който свързва Княжеската градина с ул. "Сан Стефано", приключи тази седмица, съобщиха от Столичната община. Според кмета на София Васил Терзиев, мястото е напълно преобразено и от тъмен, изоставен и вандализиран тунел е превърнато в осветено, сигурно пространство, център за изява на..
С концерт на Соня Йончева и Виторио Григоло, озаглавен "Италианска вечер", започна снощи фестивалът "Гала в София" на площада пред катедралния храм "Св. Александър Невски". Той ще продължи тази вечер с концерт на Соня Йончева, Пласидо Доминго и Хосе Карерас, озаглавен "Големият финал" . "Гала в София" започва с "Италианска вечер" Не..
Държавата започна поетапно прехвърляне на имотите от бившето жп трасе от "Изгрев" до район "Слатина", върху което има планове Столичната община да изгради линеен парк с велоалея и съпътстваща инфраструктура към нея от гара "Пионер" до ВТУ "Тодор Каблешков". Това потвърди в ефира на БНР-Радио София кметът на район "Изгрев" д-р Делян..
Уволнената директорка на общинското предприятие "Паркове и градини" Милена Васева била неинициативна, не е предложила преструктуриране на дружеството и затова работниците били с ниски заплати. Това обясни като мотиви за отстраняването ѝ зам.-кметът по екология на Столичната община Надежда Бобчева пред БНР . Другото обвинение към Васева, заради..
Този август беше месец на отпуск не само за институциите и политиците, а като че за пръв път в българската история – и за протестите. "Самите политици, които се оказаха в средата на тези протести, се опитаха да намерят основание и оправдания за това - защо те не са толкова масови или толкова гневни. Това сякаш стана тенденция в българската..