Проф. Минко Балкански: Животът се осмисля с алтруизъм и любов

Само на 28 години Минко Балкански става професор по физика. Има публикувани над 30 книги и над 2000 страници други научни публикации.

Проф. Минко Балкански е почетен професор на Университета „Пиер и Мари Кюри“ в Париж, където оглавява лабораторията по физика на твърдото тяло.

На 24 юли, изтъкнатият физик навърши 95 години. Казва, че думата, която осмисля живота му е алтруизъм.

„Да се обичаме и да погледнем човека пред нас с уважение, с обич и интерес към него. Да се свържем, да създадем отново това общество, да има социален живот, защото пандемията разтури много“, разказа пред Радио София проф. Минко Балкански.

Въпреки, че живее във Франция и има френско гражданство, България никога не е напускала сърцето му. В родния си край, създава Фондация „Миню Балкански“, в памет на баща му Миню Балкански. В с. Оряховица, той е преобразувал имотите на семейството му в библиотека с над 6000 тома френска литература, битова зала, учебна зала по информатика, музей и фитнес зала.

Той е създател и на етнографски комплекс като откупува и реставрира няколко къщи. Там се провеждат семинари, курсове по математика, а всяка година, фондацията организира и конкурс по математика и физика за талантливи български ученици. Шестимата най-добри сред тях получават покана за една година за подготвителен курс в лицея „Луи льо Гранд“, за кандидатстване в Екол Нормал Сюпериор и в Политехническото висше училище в Париж.

Заедно с американската фондация Schools Online от Калифорния, той и неговият син Ален са оборудвали 30 гимназии в България с компютърни лаборатории.

Проф. Минко Балкански е създател и на Националния институт за образование в с. Оряховица, както и на лятна академия по цигулка в родното си село, в която преподават френски педагози.

Казва, че връзката с мястото, на което израснал и на което живеят неговите роднини, е изключително. И въпреки, че не е говорил на български цели 55 години, майчиният му език е съхранен напълно. Разказва, че любознателността му тръгва от детски вестник, издаван по онова време.

„На последната страница имаше „Как да го направим?“ Мисля, че това ме доведе до това, което съм, защото още от първия вестник си спомням, един електрически звънец за външна врата. Тогава като го направих, в селото голяма сензация беше“, спомня си големият физик.

На 10-годишна възраст от плат, две туби и лупи създава телескоп.

„Това за едно дете е вълнуващо. Хората като минават през двора и се чудят това хлапе какво гледа нагоре и сигурно това ми е дало кураж и други неща да правя“, каза проф. Балкански.

Наскоро той издаде и нова книга – „Взор“, с писма - кореспонденция между него и баща му. Писани са, когато е напуснал България.

„Баща ми пишеше много хубави писма. Писмата на баща ми са наистина ценни. Аз продължавам да пиша писма на хартия, въпреки всички други лесни възможности. Когато има някакъв специален случай, аз вземам хубава хартия и пиша“, допълва физикът и завършва:

„Всеки човек има една голяма градина, която е неговият пълен егоизъм. Моето пожелание е в тази градина да се отдели малко кътче за алтруизъм”, казва проф. Минко Балкански.

Подробности за живота на видния учен, можете да чуете в интервюто на Лили Големинова с проф. Минко Балкански.