„Видяхме до голяма степен и говорене, изпразнено от съдържание, с изключение на някои съвсем конкретни, при това доста популистки изказвания. Червените политически линии, които бяха очертани от париите доста преди изборите, бяха удебелени и виждаме последиците от това в момента“, добави доц. Христов.
Той уточни, че в тази предизборна кампания, посланията са станали по-ясни.
„Политиците започнаха да разбират начина, по който трябва да говорят, така че да са близо до хората. Проблемът е, когато това говорене върви заедно с празнословие, а понякога и с лъжи. Комуникацията е усъвършенствана, но има път, който да се извърви по отношение на тази комуникация и идеологията. Разбира се, има политически сили, където идеология няма“, допълни експертът по комуникации.
По думите му, не е имало никаква изненада в комуникационното поведение, включително слогъните на политическите сили.
Именно комуникациите могат да бъдат двигател на големи промени в обществото и в бизнеса, каза доц. д-р Александър Христов.
„Фирмите много са напреднали в това отношение, политическите партии също – все повече и повече набират скорост, НПО-тата и медиите. Най-назад са обществените и държавните институции“.
От началото на учебната година започна нов курс по "Управление на кризи и кризисни комуникации" в Нов български университет, част от екипа е доц. Христов.
„Вчера посрещнахме първите си студенти и изглежда доста обнадеждаващо. Това не е единственият курс по кризисни комуникации. Тримата ще водим този курс, заедно с Любомир Аламанов и Даниел Киряков от Центъра за анализи и кризисни комуникации“, добави доц. д-р Александър Христов.
Какво още каза комуникаторът от ЦАКК за кризисните комуникации и бъдещето на PR в България, можете да чуете в интервюто на Катя Василева.
Коментатори във "Форум" тази седмица са социологът Мила Минева и рапърът Матю Стоянов (Жлъч). Заедно с водещата Антония Каменичка, част от темите, които дискутираха бяха: - Възможен ли е зеленият преход? - Велоалеи срещу паркоместа - как се взимат решенията в София, как общуват гражданите? - Пропуснати ползи за българската икономиката, заради това,..
Фондация „Заедно в час“ публикува свой анализ, в който обръщат внимание на липсата на темата за качествено образование от страна на всички политическите лидери, така че от училищата да излизат подготвени за успешен живот хора. „През последните пет години българските граждани са избирали президент, парламент и местни ръководства осем пъти...
Зам.-кметът с ресор строителство Иван Матов подава оставка. Във фейсбук той написа: Общинският съветник от ГЕРБ - СДС Георги Георгиев коментира пред БНР: "Кабинетът на кмета се клати! Очевидно има големи проблеми там, за които ние алармирахме. Защо зам.-кметът на София си е подал оставката? Къде е кметът? Кой ще изпълнява строителната..
Необходими са реформи за по-голяма финансова автономност на общините, стана ясно по време на заключителната пресконференция по проект „Развитие на фискалната децентрализация и подобряване на финансовото управление на местно ниво в България“. Националното сдружение на общините в Република България от години алармира за необходимостта от..
От 4 до 6 април 2024 г. в София се проведоха "Литературни срещи" . Изданието беше специално, защото започна с отбелязването на 10-годишния рожден ден на фондация "Прочети София" – организатор на събитието. Темата на пролетните "Литературни срещи" неслучайно е била "Порастване" – растежът като зрялост, като мъдрост, като фин баланс между..
На 18 април 2024 г. от 19:00 ч. "Мулти култи колектив" кани всички желаещи на едно много специално шоу "Мигранти с таланти", с невероятни артисти от 13 държави. Това са мигранти от Полша, САЩ, Украйна, Ирландия, Аржентина, Турция, Индия, Германия, Словения, Иран, Англия, Етиопия, Гърция… Те живеят и работят в София от години и разнообразяват и..
"Полезен ли е моят глас?" и как младежи от 4 държави работят по стратегия за насърчаване на избирателната активност? Студенти и ученици на възраст от 18 до 25 години от България, Франция, Испания и Швеция проучват причините за ниската избирателна активност и за спада на доверие в институциите на местно, национално и европейско ниво. Младежите..