Годишно 2 милиона птици загиват по пътя на миграцията

Подробности пред Радио София разказаха Елица Иванова, отговорник комуникации и Милена Иванова, отговорник комуникации в Българско дружество за защита на птиците. Всяка година Световният ден на мигриращите птици преминава под флага на една част от предизвикателствата, пред които са изправени те. През 2021 г. това е било "Пластмасата", докато тази година е "Светлинното замърсяване".

"Градските светлини водят до дезориентация при птиците, които мигрират през нощта и водят до много проблеми, както и загуба на видове. Много важно е, градската среда да бъде планирана и всички нейни елементи да бъдат както в унисон с нашия живот и комфорт като обитатели на града, така и да са комфортни за биоразнообразието, с което градът все още е свързан", коментира Елица Иванова.

Тя поясни, че е нужно да се поставят лампи с покрита горна част, така че да не привличат птици, като това е най-простото решение. Освен това каза:

"Говорим за големите населени места и мегаполиси, които се намират на миграционни пътища. Бургас е един от градовете, който е част от пътя "Виа Понтика".

Ежегодната загуба на птици всяка година е около 2 млн., защото миграцията е голямо предизвикателство. Египетският лешояд е единственият мигриращ вид лешояд, който се среща у нас и всяка година изминава 5 хил. км., което е огромно изтощение.

"За сметка на това го чакат бракониери, отровни примамки, необезопасени стълбове, тоест, допълнителни предизвикателства, които правят тази миграция на ръба на възможностите на този вид. Загубата на такива видове е огромна, популациите намаляват главоломно и така се случва тяхното изчезване", отбеляза Елица Иванова.

Милена Иванова сподели, че освен подготвените две лекции посветени на египетския лешояд и ловния сокол, посетителите могат да се запознаят с информационните материали, както и да поговорят с експерти, за да научат как могат да бъдат опазвани природата и пернатите.

"Ловният сокол е от видовете птици, които са били широко разпространени в България в началото и до средата на миналия век, след което започва прогресивна загуба на популацията по различни причини. Една от тях е ограбване на гнезда, загуба на местообитания, бракониерство, намаляване на хранителната база. Птиците са свързани и с други животни, освен със средата, в която живеят. Например за ловния сокол е изключително важно наличието на дребни бозайници като европейския лалугер и добруджанския хомяк. Това са застрашени видове сами по себе си и тяхното изчезване означава, че самите птици няма с какво да се хранят и също са застрашени от изчезване", посочи Милена Иванова.

По думите на Елица Иванова, проектът за египетския лешояд обхваща 14 държави на три континента, а дългогодишната работа показва, че заплахите за този представител на своя вид не се изчерпват само в рамките на Балканите и се работи за опазването на вида по целия му миграционен път.

"Една от птиците ни - Бояна, първата ни, която беше маркирана и освободена с първата група през 2018 г., четири години успя да мигрира, да стигне до Африка, върна се, тази година си намери партньор и зае територия, която не беше заемана 20 години в Източни Родопи. И три дни преди да мигрира някой просто я застреля. Така че в този момент всички усилия, които се полагат отиват на вятъра", сподели Елица Иванова.

Тя добави, че с образователните дейности и комуникационните кампании тази реалност ще може да бъде променена.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.