С режисьора Илия Костов говорим за тенденциите в съвременното българско кино:
"Промениха се закона и правилника, не знам за хубаво или лошо. Има тенденция към фестивално, елитарно кино. Ефектът е по-скоро прагматичен, а не художествен. Световните промени имат отражение. Аз се придържам към по-традиционни стилистики, свързани с филмовия разказ. Както казваше Бунюел, никога да не доскучава.
Героите на филма ми "Пътуващо кино" са достатъчно възрастни, за да бъдат забравени. Те са преживели това, което е в драматургията. Подобна история би била интересна за всеки актьор, но това е първия пласт, вторият е за странното ни общество. Всеки търси да открие някаква надежда, което е пълен абсурд. Няма комедия без тъга, тогава тя е елементарна. Истинската е трагикомедията, на границата между смеха и тъгта. Сега това се нарича комедийна драма, това е симптоматичен знак.
Нашето поколение мина през всички вълни. Тях ги характеризираше гледаемостта. Голата претенция на псевдоинтелектуалност започва много да ме дразни. Навсякъде има фестивали и всеки се бори за своите отличия. Големите кинематографии изваждат годишно 15-20 добри филма. Но тенденциите трябва да се преживеят. За мен добър филм е, ако искаш да го гледаш отново.
В последните години начинът на разпространение на един филм се промени много. Има аудиовизуални произведения, които не могат да се наричат филм. Ще има реставрация на филмовия разказ. Технологичният момент ще продължи да се развива, но тайно се надявам истинското кино да продължи да съществува. Доброто кино, музика, текст, не могат да бъдат изтрити от технологиите.
Не всеки текст е сценарий. За съжаление законодателството го допусна. Либерализацията на процеса позволява да се появят тенденции, които нямат общо към правенето на сценарий и филм. Не може да смесваш вид кино с жанр. Ако към сонета добавиш още два стиха става обикновено стихотворение. Филмовият диалог не е приказване. Сега работя върху интимен документален филм за Кръга "Мисъл". Историята на Яворов с Мина и Лора е стандартизирана, но има нови проувания и ще се постарая да бъде интересно. Нямам болезненост към успеха."
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Разкъсана облачност