Ана Ларсън е директор на Кръговата икономика в европейската платформа „Reloop“. Тя е от Швеция, но е наполовина полякиня и казва за себе си, че „обича боклука“, защото мисли, че той е фантастичен ресурс.

„Вече нямаме време и ресурси да продължаваме по този начин, както досега. Кръговата икономика е много важна. Какво имам предвид? Ние купуваме от пазара нещо в опаковка, използваме го и след това го хвърляме или в природата или се изгаря. Планетата ни няма ресурси за това повече. Това, което искаме да направим, е да приложим философията на кръговата икономика – когато използваме някакъв материал за бюро например, стъклени и пластмасови бутилки, ние искаме те да си останат в кръговата икономика, не да бъдат изхвърлени! И тук разбира се идва въпроса как да ги оставим в кръга? Първо, чрез повторна употреба - като например ако нямате нужда от една маса, тя може да бъде дадена или продадена на някого, който би искал да я ползва. Стъклените бутилки също могат да се ползват отново и това го знаем всички около 40 годишни – всички сме ходили да връщаме бутилки или за стотинки или за да вземем нещо ново в бутилка. По-младите, не са съвсем наясно с този процес. Знаем, че след това бутилките се дезинфекцират и пълнят отново. Искаме да насърчим също така висококачественото рециклиране, т.е. когато нещо не може да се използва отново в същия му вид, то да бъде преработено. Съвсем скоро 70% от населението на земята ще живее в градовете. Като пример ще кажа, че в Швеция например има супермаркети на разстояние от 1000 км един от друг. В този случай разбира се, ние имаме нужда от опаковани продукти и е по-трудно да се използват отново някои от опаковките. За това тук идва рециклирането. Петте основни направления на платформата Reloop, които сме базирани в Брюксел, но работим из целия свят – първо е депозитната система, която накратко представлява това – връщаш бутилка и взимаш 10 евроцента депозит. Това може да се използва за много видове продукти за връщане за рециклиране, но ние сме се спрели на бутилки. Още за нас е много важно да насърчаваме повторното използване, с цел да ги оставим в кръга. Искаме да събираме повече, за да рециклираме повече, защото изхвърлени в природата или инсеминатора, те излизат от кръга и е един безмислено похабен ресурс. И накрая, за да затворим веригата, искаме да говорим и направим повече за удължената отговорност на производителите“, каза Ана Ларсън.
Целта е да се рециклират около 70% от събраните опаковки тази година, съобщи главният изпълнителен директор на депозитната система в Латвия Микс Стуритис.
„Това като за първа година е много амбициозно и доколкото знам депозитната има капацитет между 60 и 70%. Ние решихме да се прицелим във възможно най-високия възможен процент. Също така искаме в депозитната система да можем да събираме хартия и картон, опаковки от високо процентов алкохол и други видове продукти също. Всъщност машините са сравнително универсални, ако погледнем от страни на това какво може да се събира в тях, но по-важното е какво се случва в задната стаичка, ако мога да се изразя така, т.е. колко парчета приема, възможността за сортиране в завода, защото машините сами по себе си са първата стъпка и това, което се вижда на повърхността като айсберг. Процесът по преработка и рециклиране продължава много след това. Като цяло хората в Латвия приемат системата много добре, разбира се, имаме предвид, че това е новост и трябва да променим малко нагласата си. Тук хората бяха забравили за логиката на депозитната система като цяло, защото по времето когато бяхме част от Съветския съюз ние връщахме бутилки. Аз бях дете и си го спомням, но след това тази система се загуби и хората забравиха да го правят. Единственото, което остана беше да се връщат стъклени бутилки само на определени места. И сега трябва да направим така, че да върнем този навик. Към момента в Латвия имаме инсталирани 1200 машини и скоро ще инсталираме още около 100, но все пак тази бройка винаги ще варира, защото някои обекти ще се отказват, някои ще се присъединяват“, добави Микс Стуритис.
Работата по развиването на депозитната система за опаковки е един от приоритетите през последните няколко години, казва и министърът на Околната среда и регионалното развитие на Латвия Артър Плеш.
„Най-важната ни цел беше да разработим оптимално чисти и практични регулации с производителите на пластмасовите опаковки, разпространителите и професионалните организации, както и националните и локални власти. Вярвам, че политическата подкрепа и регулациите в това отношение осигуряват добрата база за въведението на депозитната система в Латвия, която започна да функционира в началото на тази година, на 1 февруари. Според преходния период, предоставен и от закона за рециклирането, депозитната система работи половин година и без специално обозначени опаковки, които системата да разпознава. Гледайки настоящите резултати, взетите решения и промени от съвета за околната среда приехме решение, с което искаме да насърчим разширяването на обхвата и дейността на депозитната система в цяла Латвия през следващите седем години. Искам да ви споделя, че развиването на депозитната система, вече значително повдигна процента на осъзнаване на гражданите за значимостта от рециклирането на опаковките от бутилки и не само на тях, което значително ще ни помогне да постигнем високи резултати в управляването и рециклирането на пластмасовия отпадък, което също е и наша национална политика. Нека ви споделя още, че ние ще направим и законодателни промени, в полза на по-голямата събираемост на различни видове опаковки от депозитната система, като например стъклени и пластмасови бутилки от алкохол, алуминиеви кенчета. Наистина вярвам, че това е огромен проект, който започна да работи за изключително кратко време и който със сигурност ще помогне много за това да живеем един по-чист и устойчив живот, който не би бил възможен без съответната политическа подкрепа и намеса в имплементацията и разширяването на обхвата на дейността на депозитната система в Латвия.

Очаква се през следващата година депозитната система за рециклиране на опаковки да бъде въведена и в България.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Снимки: Reloop

16-метрова коледна елха ще грейни със стотици празнични лампички на централния площад в гр. Елин Пелин на 29 ноември от 18:00 ч. Заедно с празничното настроение местната администрация се е погрижила и тази година за каузата под мотото „По Коледа се случват чудеса: Пожелаваме си бебе!“. Подкрепени от Община Елин Пелин двойки с..
В края на тази неспокойна седмица някои теми, проблеми и тенденции, които продължават да вълнуват обществото, коментира актрисата Весела Бабинова . Въпреки острите критики парламентът одобри на първо четене финансовата рамка за догодина. Протести срещу Бюджет 2026 имаше няколко дни. Заявени са и за следващата седмица. Сравнението на..
Разговаряме с Зорница Христова – писател и издател, за излезлия втори том на сборника “Ходене по буквите“ от Марин Бодаков . Тя направи интересна съпоставка през времето от излизането на първия том -1998-2014, до днешното измерение, в което можем да намерим пряк отговор на въпросите как стигаме до тук, как текат процесите, какво отшумява и какво се..
На 27 ноември Националният исторически музей ще открие изцяло обновената Зала № 2 от постоянната си експозиция: “Българските земи от V в. пр.н.е. до III в. сл.н.е.“ Събитието ще бъде открито от доц. д-р Бони Петрунова, директор на музея, и ще представи новите акценти в експозицията, посветена на тракийското могъщество и римското наследство по..
Непредставително допитване на Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ) показва тревожни тенденции за преживяванията на младежите, настанени в приемни семейства. 84% от участвалите са преживели форма на насилие преди настаняването в приемно семейство - физическо, емоционално или пренебрегване. 61% от младежите посочват, че..
Обликът на София е изключително важен за всеки един от нас, как изглежда той през очите на чужденците, разказа пред Радио София Антон Пенев – директор на Общинско предприятие "Туризъм" (Visit Sofia) . Той отбеляза, че периодът от септември до края на годината е изключително натоварен с различни изложения, в които институцията участва...
“Мечтания” е музика, вдъхновена от природата, от българския фолклор и митология, но най-вече водена от любовта . “Мечтания” са колкото истински, толкова и нереални фантазии и желания, претворени в музикални картини. Усещанията за копнеж, страст, тръпка и любов се пречупват през илюзията на лунната игра и фантастичните танци накрай земята...