Темата днес ни е "Иновации и дигитализация в земеделието", мястото на изнесеното студио - Стопански факултет на СУ. Първият ни гост, Светлана Боянова е основател на Агрохъб. Какво се крие зад това?
"За повечето хора цифровизация, иновации и земеделие не вървят заедно. Но не и за мен. Храната е ключова. Този, който я произвежда, има ли нужда от цифрови технология? Запалих се през 2017, исках да направя нещо ясно разбираемо. Идеята бе да започнат АйТи хората със земеделците. В 2019 учредихме хъба като юридическо лице. Когато си част от европейска мрежа на хъбовете, възможностите стават двойни. Бяхме единствени в сектор "Земеделие", само 4 от 17 бяха избрани, ние бяхме единият.
Идеята е три вида организации да се срещат - мястото е и виртуално, и физическо. Едните са носителите на иновация - като Аграрния университет и други, следващите са АйТи и накрая са земеделските производители - потребители на технологиите. Те да поставят проблеми, които да се решават от АйТи. Не да се показват технологични решения, които изглеждат много красиво. Проблемът в сектора е работната ръка. Роботиката би била добър помощник при беритбите.
Официалното начало е на 1 ноември. Координатор е Институт за агростратегии и иновации. Имаме ключови партньори. Всяка услуга, която земеделците ще получат, за тях ще е безплатна. Включително обучения на фермери по цифрови умения, както и да ги насочим към достъп за финансиране при въвеждане на цифрови технологии. Същото важи и за стартъпите в АйТи технология. Ключово ни е доверието."
Васил Василев представлява "Технологика". "От 1990 работим, в момента с над 100 айтита. Имаме разработени системи в различни сектори и министерства. Интегрираме сателитни снимки в софтуерни решения. В хъба се включват широк спектър от компании. Можем реално да направим нещо полезно за фермерите в България."
Светлана Боянова продължава: "От втората година ще можем да предлагаме нашите услуги, инфраструктурата ще е в Пловдив, но ще продължим и с други компании, например в сферата на дроновете. Ще имаме национално покритие. Хъбът е за малки, средни, големи, био и конвенционални производители. Парите, които получаваме се трансформират в услуги. Нуждите са различни като обем, не като характер. Иска ми се да включим повече животновъдния сектор. Ако се справим добре в първите 3 години, може да бъдем продължени за още 4. Заложили сме и услуга Digital assessment и ще видим как напредват компаниите."
Продължаваме с Васил Василев:
"Всичко започна от картографирането с различни източници на информация. Сателитни снимки има още преди 50-60 г., но в последно време с "Коперникус" доста се вдигна нивото, използват се за прецизно земеделие. Парцелите се разделят на мрежа от 10 на 10 метра и можем да прецизираме къде да се тори и полива повече или по-малко, така се намалява натореността, но резултатите са същите. В последните години има и успешни фирми за това в България. Ние трябва да направим интуитивен софтуер, който потребителят да ползва без айти образование. Комбинира се с метереологични данни. Предлаганите решения от изкуствения интелект са за взимането на решение от страна на фермера.
Термините са "прецизно земеделие", "умно земеделие", "машинно обучение", "изкуствен интелект". Информацията трябва да се обработи и потребителят да получи синтеза. Имаме магистърска програма за млади фермери, която да ги превърне в иноватори в сектора. Така съмишлениците и съседите им могат да видят резултатите им. Виждаме как това се развива в Западна Европа и САЩ, сега се комбинират много технологии и добавената стойност е много повишена. Земеделието не е това, което беше преди 50 години."
От двора на БНР търсим 10 градски съкровища в интерактивната градска игра. Трудни ли са местата, които трябва да бъдат открити? С нас е и водещата в "Легендите на София" Магдалена Гигова. Нейна е идеята участниците да си включат крачкомерите и да не тичат, за да не се объркат с участниците в маратона.
Отличителна черта на най-стария музикален фестивал у нас – „Варненско лято“ е международния симпозиум , който за шеста поредна година събира изтъкнати европейски музиколози в морската ни столица със специално подготвени доклади. Досегашният път на темите, провокирали създаването на доклади минава през теми като „ Творческият процес през погледа..
В последния работен ден от седмицата, темите от деня в предаването "Форум“ коментираха политическият анализатор и преподавател в НБУ Любомир Стефанов и Пламен Димитров от Българското геополитичиско дружество. Заедно с водещия Лъчезар Христов, се спряха на следните теми: - Политически обзор на седмицата - кризата с боклука и последствията след..
Преди седмица жителите на Белица излязоха на протест заради състоянието на пътищата в района. Пътната отсечка с дължина над 63 км свързва Софийска с Пазарджишка област, като е и най-пряката връзка между столицата и град Панагюрище. Освен това пътят свързва няколко села в района с по-големите населени места. По думите на шофьори и живеещи..
Няколко изложби, посветени на живота и изкуството, което създават Жан-Клод и Кристо Явашев, привличат почитателите им в различни градове - едната изложба е в Париж, друга предстои да бъде открита в София, както и една изложба в Габрово. Освен това наскоро Париж кръсти нов площад на името на артистите Кристо и Жан-Клод. Площадът се намира в..
Сигнали в социалните мрежи предизвикаха дискусия относно състоянието на третокласния републикански път Горна Малина-Смолско. Дължината му е почти 33 км, като свързва населените места Горна Малина-Белопопци-Байлово и Смолско, всички от които попадат в Софийската област. В най-компрометираните участъци пътят е в окаяно състояние, осеян с дупки,..
Граждани от цяла София помагат за справянето с кризата с отпадъците в столичните райони "Красно село" и "Люлин", след като договорът с фирмата, която извозваше отпадъците изтече. Кметът Васил Терзиев отказа да приеме оферта от фирмата, която надхвърля трикратно прогнозната цена от 200 лв. на тон. Няма да плащаме такса "рекет“, обяви кметът на 5..