"На места има светофари, които са със звукови сигнали и те по някакъв начин ни ориентират кога трябва да пресечем. Основното при пресичането е звуковият сигнал на светофара. Колкото е по-силен той, толкова по-добре ние го чуваме, защото има места, където сигналът е почти недоловим", отбеляза Асенов.
Той сподели, че най-лесно за ползване е метрото заради поставените тактилни плочки на станциите. Освен това на автобусните спирки има обозначителен знак на тротоара, който информира, че човек се намира на самата спирка. Асенов каза, че това, което може да се подобри е на повечето места да бъдат поставени светофари със звукова сигнализация, както и тактилни плочки.
По темата за инфраструктурата в помощта на придвижването на незрящи в София се включи и Васил Долапчиев, председател на Съюза на слепите в България. Той сподели, че:
"Преди да мислим за промяна на градската среда първо трябва да се опитаме да променим обществените нагласи и общественото мислене към този проблем. Всички и общинското ръководство в София и цялата страна трябва да проумеят, че при старта на сложен интеграционен процес стои осигуряването на достъпна архитектурна среда".
Той посочи, че нормативната база в България регламентираща правилата в областта на достъпността на средата е на изключително високо ниво, но проблемът е реализацията на терен:
"Първо - не се четат документите, второ - изискванията в тях не се трансферират в проектите. Няма контрол в проектирането дали отговарят проектите на всички условия по тези нормативни документи и ако всичко това е направено, най-лошото е, че когато започне реализацията строителният работник да прави тротоара, тактилната настилка, цветните плочки и т.н., резултатът е изключително лош".
Долапчиев отбеляза, че звуковата сигнализация на светофарните уредби трябва да контрастира на общия шумов фон, но не трябва да го надвишава прекалено, защото води до дезориентация на лицето, както и в градския транспорт трябва да работят всички системи за доставяне на звукова информация чрез говор.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Невена Николова и Данаил Конов са имена от екипа на радио София - той идва от Враца в София в 2015, тя идва от радио Шумен. Още за техния път към и в радиото - в звуковия файл: Може ли по обява да намериш призвание и има ли значение какво казват родителите? Кои са най-сладките позиции, каква е разликата между новинар и водещ, както и репортер -..
Гостува ни актрисата Маргарита Костова. Надежда Герова разговаря с нея относно призванието актьор и всичко, което заобикаля един човек на изкуството. За работата на актрисата в куклени и драматични постановки и как предава занията си на деца и младежи нека чуем повече сега.
Какви са предизвикателствата пред младите хора в България? Каква е ролята на активните граждани за преодоляване на разделението в обществото? По темата ни гостува Мирослав Цеков, председател на Форум гражданско участие: "Отвореното ни писмо до НС бе провокирано от насочени срещу НПО призиви от политически сили в НС. Това е откровена заплаха и опит..
Албена Димитрова от Американския Университет в Благоевград представя състезанието по социално предприемачество "Станция Иновация": "Аз съм втори семестър в първи курс, следвам два бакалавъра. Клубът ни за по-добро общество организира благотворителни базари и в "Станция Иновация" парите също ще отидат при лица в неравностойно положение. То се..
В месеца на любовта търсим формулата за здрава връзка в примерите около нас. Книгите събират ли хората? Събеседници: Темз Арабаджиева и Антон Биров: "Вчера вечерта много исках да затворя вратата и да си чета книга. Любовта не е един конкретен ден. Нямам нищо против празника, стига малките прояви на любов да не са само един ден. Същото е с..
Как интересът на децата към книгите оформя читателските нагласи в бъдеще и какво има и трябва да има в списъка с книги до 12 клас? Събеседникът ни Борис Илиев е учител по български език и литература в Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) „Акад. Любомир Чакалов“, която завършва като ученик: "Моите ученици много обичат да четат, но..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..