"За мен това е филм най-вече за свободата, за това, че трябва да имаме свободата да направим нещо, да кажем това, което ни е в сърцата и душите, да имаме смелостта да последваме това, което отвътре ти диктува сърцето", каза Донков.
По думите му абсурдът във филма идва оттам, че в него има много сходства с пиесата на Самюъл Бекет "В очакване на Годо", тъй като чакаме, имаме шанс да направим нещо, имаме възможност да променим статуквото, но продължаваме да чакаме от страх и предразсъдъци в една спирала, от която не можем да излезем.

"Моят персонаж е една буферна зона във филма, той се намира между чука и наковалнята, защото в крайна сметка той не знае какво да предприеме вече, не иска да прави нищо, защото вече чувства, че няма смисъл. И като такъв, той беше наречен от мен "бивш човек". Не е дотам претръпнал, че да не му пука, а напротив, толкова много вътрешно го боли от това, което вижда и това, което се случва, че понякога човек бива поставен в такава ситуация, в която той просто не знае какво да направи вече. Затова просто стои на едно място и гледа, наблюдава случващото се без да може да направи каквото и да било, за съжаление", отбеляза артистът.

Той сподели, че доста преди заснемането на филма е чел една от първите версии на сценария и най-много му е харесало това, че на пръв поглед нищо не се случва във филма, но същинските неща се случват в паузите, очакването, мълчанието и хумора. Репетициите с актьорите-натурчици са били дълги, което е важна част от процеса по създаване на лентата.
"Трябва да се обръща внимание на това, което се случва около нас и с нас, и в сценариите и каквото и да правиш в тази професия. Все пак колкото и да не искаме ние сме с мисия. Вчера беше Ден на будителите и не трябва да забравяме това. За мен специално, материалното и това да наситиш тялото си с удоволствия, да го облечеш в определени марки е малко нелепо и малко смешно", отбеляза Донков.

Той сподели, че дългият живот на един филм или театрално представление е още по-голяма награда от отличията получени по фестивали. Освен това каза, че "Рибена Кост" е забавен, лесно гледаем и младите биха могли много да се забавляват.
"Моята страст и това, което мога да направя е това, което правя на сцената пред камерата и се радвам, когато то се случва. Когато намирам смисъл в това, което правя, знам кога то стига там, където съм се прицелил. А това много често е човешкото сърце", каза актьорът.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.

Идеята за проекта „Глас: Симфонична интерпретация на българска музика“ е на Джеордже Денис Арделян, потомък на банатски българи. Неговите оркестрови обработки и авторски композиции са вдъхновени от известни любими български народни песни като „Ах, къде е мойто либе“, „Лудо младо“, „Македонско девойче“, „Лиляно моме“, „Море сокол пие“, „Брала..
Радиоразходката днес е посветена на последните месеци на Яворов - малко след смъртта на Лора Каравелова и вторият успешен опит за самоубийство. Началото на края е в дома на сем.Тихови в края на 1913 г. Сградата сега не съществува. Освен спомените на Яворов, цитираме в-к "Утро" и в-к "Мир". Убийство или самоубийство? Всеки вестник споделя история -..
В Деня на будителите, но и на журналистиката, обръщаме внимание на списание "Любословие" и неговия издател - Константин Фотинов. Славейко Докузов от Историческия музей в Самоков е наш събеседник и един от съставителите на изложбата, посветена на 240-та годишнина от рождението на Константин Фотинов: На откриването, директорът на музея казва, че "не е..
Името на първата българска дипломирана лекарка и една от най-големите дарителки от началото на ХХ век тъне в незаслужено забвение. Освен в родното ѝ Габрово, където окръжната болница носи нейното име. А д-р Тота Венкова Чехларова се посвещава на бедните и на страдащите, за да потисне травмата от трагично завършила любов. За споделените ѝ..
Бояна Гяурова и Марта Москова в аванс ни представят Международният форум за графичен дизайн "Мелба дизайн" - очаквайте ни на 8 на живо от там: "Всяка година фестивалът расте. Основният фокус е лекционният симпозиум със 7 дизайнера от Европа. Винаги да има от всичко за всеки. Куратори, организатори на подобни събития. На 6 откриваме изложбата..
"Танцът на епохите" е зрелищен спектакъл от Турция. Продуцентът Георги Радев представя националното му турне в България: "Двигателят на това пищно шоу поставя мост между народите чрез културата. Танците през вековете се сравняват с "Огъня на Анадола", но тук всеки танц е етюд от различна епоха. Чак до елементи на хип-хоп. По официални данни..
Представяне за България на новата платформа „ Female Film Club (FFC) ” - глобална общност за жени, които се занимават с кино. Представя ни я Красимира Белев - актриса, продуцент и сценарист, която живее и работи в Лос Анджелис: "Платформата е създадена преди 4 години по време на КОВИД. В момента има над 3000 души от 66 държави. Сега я направихме и..