Книга проследява историята на Радиото през социализма

"Стори ми се много важен този период за да можем да разберем не само какво ни се е случвало тогава, а какво ни се случва и сега. Защо ни се случва и дали всичко, което е било при социализма е вече забравено", отбеляза тя и допълни, че този период все още е най-дългият от съществуването на БНР.

По време на социализма Радиото е една от водещите медии, въпреки, че Българската телевизия се утвърждава и до края на този период почти във всеки дом има телевизори. Програмата на Българската телевизия по това време е кратка и не толкова атрактивна, каквато е сега. В началото Радиото е строго сковано и идеологизирано, като върви почти изцяло на запис, за да не се появят случайни грешки.

По думите на доц. д-р Ангелова постепенно обаче хората, които се оказват начело на Радиото са по-образовани от своите предходници, дори и по владеенето на чужди езици отвъд руския.

"Това им дава възможност да общуват със свои колеги в чужбина и да слушат други модели на правене на радио, започват да модернизират звученето и съответно в края на периода Радиото няма нищо общо като звучене с това, което е било към края на 40-те години", сподели доц. д-р Ангелова.

По думите й е имало специална служба, която се е занимавала с това да се четат слушателските писма и въз основа на тях са се правели анализи. Всяка година са били организирани срещи с публиката на различни места в страната, като те са добре протоколирани.

"Тези протоколи са много интересни, защото някои от хората се еманципират от страха, че говорят с институция, която е пропагандна и така се е наричало Радиото само себе си - "Пропаганден институт".

През 70-те години на миналия век вече се появяват социологическите проучвания, които изследват аудиторията, сподели доц. д-р Вяра Ангелова. Тя добави, че в началото радио журналистите не стигат до ефир, а само говорителите. Радио журналистите само подготвят материалите, които преминават през много сериозна политическа и професионална проверка. Постепенно говорителите са заменени от журналистите и постепенно гласност се дава и на аудиторията.

"Ние забравяме, че в държавите в Европа и от двете страни на завесата има само по едно радио. Имаме монопол на държавата върху радиоразпръскването. Този монопол пада първо във Великобритания, като се отваря пазарът и за частната инициатива, но в останалите западни държави разликата с България не е толкова голяма. Там пазарът в някои държави се отваря даже по-късно, отколкото в България", коментира доц. д-р Ангелова.

Тя допълни, че:

"Радиото не може и не е само пропаганден институт, то е и културен институт. Традиция, която е запазена в Европа от самото създаване на радиоразпръсквателните служби".

Относно цензурата доц. д-р Ангелова заяви, че ако едно време цензурата е била политическа, то днес тя има съвсем друго лице и тя се появява под натиска на големите корпорации и търговските интереси.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.