"Стори ми се много важен този период за да можем да разберем не само какво ни се е случвало тогава, а какво ни се случва и сега. Защо ни се случва и дали всичко, което е било при социализма е вече забравено", отбеляза тя и допълни, че този период все още е най-дългият от съществуването на БНР.
По време на социализма Радиото е една от водещите медии, въпреки, че Българската телевизия се утвърждава и до края на този период почти във всеки дом има телевизори. Програмата на Българската телевизия по това време е кратка и не толкова атрактивна, каквато е сега. В началото Радиото е строго сковано и идеологизирано, като върви почти изцяло на запис, за да не се появят случайни грешки.
По думите на доц. д-р Ангелова постепенно обаче хората, които се оказват начело на Радиото са по-образовани от своите предходници, дори и по владеенето на чужди езици отвъд руския.
"Това им дава възможност да общуват със свои колеги в чужбина и да слушат други модели на правене на радио, започват да модернизират звученето и съответно в края на периода Радиото няма нищо общо като звучене с това, което е било към края на 40-те години", сподели доц. д-р Ангелова.
По думите й е имало специална служба, която се е занимавала с това да се четат слушателските писма и въз основа на тях са се правели анализи. Всяка година са били организирани срещи с публиката на различни места в страната, като те са добре протоколирани.
"Тези протоколи са много интересни, защото някои от хората се еманципират от страха, че говорят с институция, която е пропагандна и така се е наричало Радиото само себе си - "Пропаганден институт".
През 70-те години на миналия век вече се появяват социологическите проучвания, които изследват аудиторията, сподели доц. д-р Вяра Ангелова. Тя добави, че в началото радио журналистите не стигат до ефир, а само говорителите. Радио журналистите само подготвят материалите, които преминават през много сериозна политическа и професионална проверка. Постепенно говорителите са заменени от журналистите и постепенно гласност се дава и на аудиторията.
"Ние забравяме, че в държавите в Европа и от двете страни на завесата има само по едно радио. Имаме монопол на държавата върху радиоразпръскването. Този монопол пада първо във Великобритания, като се отваря пазарът и за частната инициатива, но в останалите западни държави разликата с България не е толкова голяма. Там пазарът в някои държави се отваря даже по-късно, отколкото в България", коментира доц. д-р Ангелова.
Тя допълни, че:
"Радиото не може и не е само пропаганден институт, то е и културен институт. Традиция, която е запазена в Европа от самото създаване на радиоразпръсквателните служби".
Относно цензурата доц. д-р Ангелова заяви, че ако едно време цензурата е била политическа, то днес тя има съвсем друго лице и тя се появява под натиска на големите корпорации и търговските интереси.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Адв. Иван Демерджиев е с приза "Кантора на годината": "Много по-ценно е да получиш колективна награда, отколкото индивидуална. За съжаление има опити да бъде превзета и адвокатурата. Тя често е последна преграда. Политическата криза изглежда като фарс за сметка на хората. Ситуацията в Парламента отслабва държавата. Промените в Конституцията показаха..
Нина-Никол Хамилтън и Зий Ребело за поредна година организират Националните правосъдни награди и Благотворителния бал на юристите: "Делото на годината е изцяло про боно. За пръв път имаме сделка на годината, която е сред най-големите в Европа, милиард и половина. За пръв път имахме и категория за ЧСИ. Благодаря от сърце на художниците, които..
Поли Кинова е дизайнер, носител на приза Златна игла, с дългогодишно отношение към Благотворителния бал на юристите: "Преди повече от 20 г. започнах да експериментирам с материи. Осъзнах, че модата изразява емоции и това е начинът да комуникирам със света. Работата на дизайнера е креативна, но има неизвестност и несигурност, които са част от..
Кои са наградените в 12-те Национални награди за правосъдие „Темида – цената на истината“? Каква е мисията на благотворителния бал на юристите тази година. Говорим за предизвикателствата пред юридическата гилдия в България. В първия час на Радиокафе разговаряме с адв. Христиан Митев – носител на приза "Адвокат в медиите": "Тази година имаше..
Юбилейна изложба на ректора на Националната художествена академия проф. Георги Янков със заглание „Нео Ренесанс“ може да бъде видяна в столичната галерия „Райко Алексиев“. Инсталации, плакати и нови произведения от художника са включени в експозицията. Повече за нея и за изкуството ще чуем от самия Георги Янков: "В изкуството времето е..
Пренасяме се в света на Захарий Зограф - един от прочутите майстори иконописци от периода на Българското Възраждане. Личност, която полага основите на светското изобразително изкуство у нас. Прави го с безспорния си талант, проникновение, със смайващи изкусност и изразителност на образите. Неговият характер и житейски събития обаче продължават да..
Стара София в спомени от Златния фонд на БНР, записани от актьори. Както и записки на софиянци. Началото е с дошлата в столицата от Пазарджик г-жа Рада Киркович, след нея слушаме спомени на Христо Златарев. Разбира се, не пропускаме и тези на Михаил Тенев, Тодор Влайков, Иван Вазов и Елисавета Багряна. Какво е мислел Дондуков за джамиите и какво е..