"Не е просто заплати, добавена стойност и заетост, а всъщност картината е много по-пъстра и социалните индикатори реагират на всяка една такава криза. Видяхме го в пандемията, сега го виждаме и в годината на възстановяването, разбира се сега има нови предизвикателства - инфлация, война, други проблеми. Виждаме възстановяване в цялата страна и някои промени на регионално ниво, макар че големите различия остават", отбеляза Ганев.
Той добави, че преброяването официализира огромен спад на населението. Една от трайните тенденции в десетгодишната история на изследването е противопоставянето на София с останалите градове. По думите на Ганев в последните 10 години механичният прираст в столицата намалява, но икономиката отбелязва ръст, понеже в София се позиционират големите компании.
"София е над средноевропейските нива като доход, а знаем, че България е на 55-60% и този аргумент да се отдели София и т. н. е невъзможен, но дори теоретично не е така, тъй като София зависи от цялата страна", отбеляза Ганев и допълни, че икономически различия има и при севера спрямо юга, тъй като в южните региони има няколко силни икономически центъра, които имат добра периферия и са свързани. Това са София, Пловдив и Бургас. Фактор за развитие според думите на Ганев, не е само пътната инфраструктура, но и активната работа на местните власти:
"Там където са активни, виждаме, че нещата могат да се случат и затова са важни местните избори, които предстоят. Млади и активни хора със знания, които знаят как да се ориентират в европейските програми и да получат добри проекти, знаят как да комуникират с училища и бизнес така, че професионалните паралелки да са адекватни. Тези места успяват и се вижда резултатът".
"Топ 10 градовете в България трябва да бъдат успешни и да привличат население. Ако си в топ 10 и губиш население, значи имаме някакъв демографски проблем", каза Ганев.
В най-развитите места спадът на хората в трудоспособна възраст е около 10%, докато в Северозапада той е 30%.
"Ние трябва да вървим към модел, в който с по-малко население и по-малък брой хора да произвеждаме повече и да имаме повече добавена стойност", подчерта Ганев и добави, че това оказва влияние върху нуждата от социални услуги, защото имаме възрастно население.
"Местните власти ако имат ресурс искат да провеждат демографски политики, може би защото са популярни, но това в крайна сметка е право на всеки един. Те в момента нямат нужния ресурс и не могат да повлияят в такава степен", посочи той.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Разкъсана облачност