"За съжаление и тази година беше постигнат по-скоро доста слаб и плах напредък. Да, отбеляза се развитие по т. нар. фонд за "Загуби и щети" за подпомагане на по-бедни държави, но по най-важните въпроси за допълнително и по-нататъшно понижаване на емисиите на парникови газове, които са всъщност основният причинител на глобалното затопляне на този етап няма нов напредък", сподели Петков.
Той допълни, че намаляването на световните емисии трябва да стане незабавно, ако искаме да се вместим в целта заложена в Парижкото споразумение. Относно това, че заради войната държавите са направили "крачки назад" в добиването на зелена енергия, Петков поясни, че лидерите на Германия и Франция са заявили, че ще продължат да отстояват идеите да не позволяват на сегашната криза да ни отхвърля от целите за рязко понижаване на емисиите и преход към възобновяема енергия.
"Вероятно и в най-лошите случаи ще оцелеем като вид, но въпросът е какво ще бъде качеството на живот. В момента по независими оценки, както и по оценка на Междуправителствения панел за климатичните промени към ООН, глобалното затопляне към края на века ще бъде към 2.5 градуса на база сегашните политики. Ако на 100% се приложат всички и сегашни политики и всякакви заявени но все още неконкретизирани цели, има шанс това затопляне да бъде ограничено до под 2 градуса", отбеляза Петков.
Относно Парижкото споразумение той посочи, че България също го е подписала, но тъй като се е заговорило за това, че можем да изпълним споразумението без да излизаме от въглищната енергия, това противоречи със становището на световните експерти. По думите му на ниво политики трябва да има движение за преход към възобновяема енергия, колкото се може по-бързо. Също така е важна и трансформацията на сградния фонд, защото над 90% от жилищата в България са с най-нисък клас на енергийна ефективност.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Адв. Иван Демерджиев е с приза "Кантора на годината": "Много по-ценно е да получиш колективна награда, отколкото индивидуална. За съжаление има опити да бъде превзета и адвокатурата. Тя често е последна преграда. Политическата криза изглежда като фарс за сметка на хората. Ситуацията в Парламента отслабва държавата. Промените в Конституцията показаха..
Нина-Никол Хамилтън и Зий Ребело за поредна година организират Националните правосъдни награди и Благотворителния бал на юристите: "Делото на годината е изцяло про боно. За пръв път имаме сделка на годината, която е сред най-големите в Европа, милиард и половина. За пръв път имахме и категория за ЧСИ. Благодаря от сърце на художниците, които..
Поли Кинова е дизайнер, носител на приза Златна игла, с дългогодишно отношение към Благотворителния бал на юристите: "Преди повече от 20 г. започнах да експериментирам с материи. Осъзнах, че модата изразява емоции и това е начинът да комуникирам със света. Работата на дизайнера е креативна, но има неизвестност и несигурност, които са част от..
Кои са наградените в 12-те Национални награди за правосъдие „Темида – цената на истината“? Каква е мисията на благотворителния бал на юристите тази година. Говорим за предизвикателствата пред юридическата гилдия в България. В първия час на Радиокафе разговаряме с адв. Христиан Митев – носител на приза "Адвокат в медиите": "Тази година имаше..
Юбилейна изложба на ректора на Националната художествена академия проф. Георги Янков със заглание „Нео Ренесанс“ може да бъде видяна в столичната галерия „Райко Алексиев“. Инсталации, плакати и нови произведения от художника са включени в експозицията. Повече за нея и за изкуството ще чуем от самия Георги Янков: "В изкуството времето е..
Пренасяме се в света на Захарий Зограф - един от прочутите майстори иконописци от периода на Българското Възраждане. Личност, която полага основите на светското изобразително изкуство у нас. Прави го с безспорния си талант, проникновение, със смайващи изкусност и изразителност на образите. Неговият характер и житейски събития обаче продължават да..
Стара София в спомени от Златния фонд на БНР, записани от актьори. Както и записки на софиянци. Началото е с дошлата в столицата от Пазарджик г-жа Рада Киркович, след нея слушаме спомени на Христо Златарев. Разбира се, не пропускаме и тези на Михаил Тенев, Тодор Влайков, Иван Вазов и Елисавета Багряна. Какво е мислел Дондуков за джамиите и какво е..