Съживяват и модернизират най-важната платформа за български комикси през последните 40 години. 2022 ще завърши с издаването на списание Дъга, Том 1. Девет нови комикса, събрани в 116 страници. От тук нататък, за Дъга ще се грижи Комикс Манифактура, в която могат да участват всички - и фенове, и автори. Заедно, ще гласуваме какво ще бъде бъдещето на комиксите в България и на Балканите – интервю с Андрей Андров и Денис Българанов от Комикс Манифактура:
"Ние не сме списание, а антология. Нямаме конкретна дата за следващия том. Искахме да продължим идеята на Дъга - най-добрите български комиски. Дъга носи спомените на две поколения. Позволяваме на подрастващото поколение да се запознаят с тях. Създаваме платформа с лесен достъп. Сдружението ни е най-демократичният начин да запазим идеята.
Не можем да развиваме търговска дейност. Работим с издателство "Потайниче" и ще представим тома си на тяхната шатра номер 409 в Панаира на книгата в НДК от 6 до 11 декември.
Най-вероятно догодина ще издадем още 1-2 книги. Климатът сега е съвсем различен, макар че печатните издания не са на почит, комиксите продължават да са. Дъга в миналото се е правила много професионално, това е било начинът децата да се запознават с разказвателните рисувани истории. След 1992 изданието трудно се е борило финансово с преводните комикси. Макар и да не искаме, доста време ще останем в бутиковата категория.
Нямаме стриктна редакционна политика, избягваме само сексуално съдържание. Даваме на креативния екип платформа, където да работи. Събираме нови автори с такива, които много добре знаят какво правят. Видяхме как ветераните комуникират с новите, беше страхотно да видим натурално сътрудничество, което не е в симулирана среда, това е вид обучителен процес.
Гентацо от Бонзай се завръща, другите герои са от нови истории. Сър Георги е жестоко колоритен герой, това е интерактивен комикс-игра. Имаме и героя Божидар, който не обича да му пипат коня и трябва да опази България в края на 14-и век.
Ние сме на моста между трите комикс-култури: азиатска, европейска и американска. Нашите са с елементи от трите, при това са балкански. Антологичният принцип се оказва ефективен още от началото на 20-и век в Белгия и Франция. Можем да гледаме спокойно как балканската комикс-сцена се представя навън, благодарение на сръбския автор в първия ни том."
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..