Защитените зони у нас не се стопанисват устойчиво. Такъв е и случаят със защитена зона "Долни Богров - Казичене", която е част от Европейската екологична мрежа Натура 2000, обявена за защитена през 2007 г. по Директивата за птиците.
Това обясни пред Радио София Дина Сиракова. В търсене на обект за дипломната си работа и по съвет на ръководителя си гл. ас. д-р Калина Пачеджиева посещава тази влажна зона и се влюбва в нея.
"Тя е на 10-15 км от София – между с. Долни Богров, Казичене и Равно поле. Много е красива, но има много проблеми - казва Сиракова за въпросната зона. - Рибарите от години я познават и посещават. Около 60% от нея са обработваеми земи."
По думите на еколожката, преди 50-ина години там е било голямо мочурище. Имало е езера. Направени са канали за откриване на още земеделски терени.
В зоната има няколко вида птици, които са застрашени и 11 вида които са от значение за Европа. На това място могат да се срещнат и много растителни видове, които са от значение за нашата природа.
Най-големите замърсявания са около блатата. Имало е инициативи за мониторинг на птиците, но много малко - за почистване. Последното е направено тази есен. В него са се включили 4 организации – "Биоразнообразие", "За Земята", "Грийнпийс България" и "Спаси София".
Снимка: Личен архив на Дина Сиракова
Според Сиракова, общо взето, зоната е занемарена, има много нерегламентираните сметища. Започва процес на засушаване, деградация, на промяна на екосистемата. Може да се наложи застрашените видове да си търсят други местообитания, което ще създаде стрес при тяхната миграция.
Младата еколожка силно препоръча да бъде изготвен план за управление на зоната - след това ще могат да бъдат формулирани мерки и предложения за устойчиво стопанисване.
Чуйте целия разговор.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..