Българите вярват в демокрацията, но не и в еднаквото прилагане на законите за всички

Голяма част от българските граждани вярват в демокрацията и подкрепят евроатлантическата ориентация на страната. Въпреки това, мнозинството от тях нямат доверие на институциите и закона. Това стана ясно от две изследвания на общественото мнение, осъществени от Институт „Отворено общество – София“ в партньорство с Център за либерални стратегии, проведени на терен от „Алфа Рисърч“ през 2021 г. и 2022 г. Данните от проучването "Демокрация и гражданско участие. Обществени нагласи към демокрацията, върховенството на правото и основните права на човека през 2021–2022 г." бяха представени от Даниел Смилов и Георги Стойчев.

Мнозинството български граждани - 56% през 2021 г. и 52% през 2022 г., са съгласни, че демокрацията е най-добрата форма за управление на страната.

Последните две години са безпрецедентен период в българската демократична история, затова беше важно да направим това изследване, каза в предаването „Радиокафе“ политологът Даниел Смилов – програмен директор на Център за либерални стратегии.

„В това, което излиза има добра новина – българите не са загубили вяра в демокрацията. Дори за 2021 г. има рекорд за последните десетина години във високо доверие в демокрацията като форма на управление. Демокрацията българите я виждат като най-добра форма на управление и безалтернативна. Не чак толкова добрата новина е, че българите като цяло са недоволни от начина, по който страната се управлява. Всички индикатори, които мерят оценката, която гражданите дават за управлението, са с доста ниски стойности и се влошават, особено през 2022 г., което не е голяма изненада заради избухналата война в Украйна, съпътстващата инфлация - хората за разбираемо притеснени“, добави Смилов.

По думите му, фактът, че не може да се създаде трайно парламентарно управление в България също води до разочарование у гражданите.

За периода от 2015 г. до 2018 г. има сериозен спад на демократичните показатели, обобщи Даниел Смилов.

„Към 2021 г. надеждите са високи и имаме подобряване на повечето от показателите и това е свързано с политическите промени, които настанаха. През 2022 г., нашият терен беше точно по времето, когато падаше правителството на Петков и има разочарование в резултатите“, каза политологът.

Изследването сочи още, че няма позитивна промяна по отношение на еднаквото прилагане на закона. Обществената оценка остава изключително ниска - едва 7% смятат, че законите се прилагат еднакво за всички през 2021 година, при 8% през 2018 г.

За първи път изследването представя и детайлни данни за популистките нагласи сред избирателите в страната. Процентът на гражданите, които смятат, че в Народното събрание има поне един депутат, който ги представлява нараства от 21% през 2018 г. до 28-29% при изследванията в периода 2021-2022 година. Въпреки това, по-голямата част от гражданите продължават да се чувстват непредставени в парламента.

Намалява и доверието към телевизиите като основен източник на информация - от 81% през 2015 година до 42% през 2022 година.