Игнажден в народните вярвания на българите

Игнажден е ден, който е свързан с началото на новата година, свързва се и със зимното слънцестоене на 22 декември, каза в предаването „Радиокафе“ етнографът Галин Георгиев от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН.

„Свързва се раждането на новото слънце, на новия Бог, още от предхристиянско време. Не случайно, периодът между Игнажден и Нова година, и Васильовден е много символно натоварен с много обредни действия. Не случайно, особено в Източна България, Игнажден слага началото на трите кадени вечери, на трите обредни трапези – от Игнажден през Бъдни вечер до Богоявление, през които цялото семейство трябва да се събере на постна вечеря, да се прекади от най-възрастния стопанин“, добави Галин Георгиев.

По думите му, от Игнажден започват родилните мъки на Света Богородица, която според вярванията на българите, ще седне на тяхната трапеза на Бъди вечер.

Игнажден се свързва и с „полазването“ или човекът, който ще влезе пръв в къщата.

„Това може да бъде и член от семейството, който е излезнал, но когато влезе трябва да е пълен, най-малкото със съчки, с орехчета, нещо, което трябва да внесе. Празен не се влиза на Игнажден. В някои краища дори специално канят полазика“, каза етнографът.

Той добави, че задължително на този ден на трапезата трябва да има питка, варива, орехи и плодове.

На Игнажден освен Игнат и Игната, празнуват и Огнян, Пламен и Искра, тъй като в превод от латински Игнат се свързва с огъня, каза Галин Георгиев.