България изпраща година на ескалираща политическа и икономическа криза, в условията на безпрецедентна военна агресия в Европа, с разделено и поляризирано общество, с избледняваща надежда политиците да излъчат отговорно правителство, способно да постигне значими национални цели.
Това показва традиционното социологическо проучване, което провежда „Алфа Рисърч“ провежда в края на годината.
Подробности пред Радио София даде и коментира Павел Вълчев от агенцията.
По думите му, песимизмът на българина е рекорден и може да се сравнява само с критични моменти, свързани с много кризи и трудности.
Нивото на личен оптимизъм (34%) е третото най-ниско след икономическата криза от 2009 -2011г. Дори и в бурните политически 2016-2017, дори по време на Ковид пандемията от 2020, традиционният новогодишен оптимизъм и мобилизация на българите не са спадали под 50-55%. В края на 2022 те обаче бележат срив от 20 процентни пункта. Песимисти са 30 на сто относно семейството.
„За света и за България нещата стават още по-драстични – допълни Вълчев – 20 на сто са оптимисти и 53 – песимисти. Има натрупване и дори градация на негативните неща в живота ни. Поредицата от кризи карат хората да бъдат предпазливи. Един от изводите, които може да се направи от резултатите на изследването, е, че българинът си казва “Аз и светът може да се оправим, но България – едва ли“. Невъзможността толкова време да се състави устойчив кабинет за управление, умората от избори е логична причина за спада на недоверие към политиците и институциите.
Песимизмът проличава и във въпросите за очакванията за 2023 г.
57% от българите смятат, че ще се стигне до предсрочни парламентарни избори, 35 на сто очакват социални протести и вълнения, 27% - ескалация на конфронтацията и нестабилността. Около една трета от българите обаче споделят и оптимистични очаквания. 34% се надяват България да започне да излиза от кризите, 32% - да се увеличат доходите и жизнения стандарт.
По думите на Вълчев, има държави с по-големи кризи, но у нас песимизмът на българите е обусловен от неспособността на политиците да намерят формулата за стабилизиране на страната.
Преди изборите през 2021 г. хората говореха за промяна, а сега - за ескалиралите икономически проблеми.
На 3 април тазседмичните коментатори във "Форум" Иван Господинов - председател на УС на сдружение "Образование без раници", и Стоил Цицелков – социален и културен антрополог, от "Обединение Честни избори" (ОЧИ), разсъждаваха по следните теми: Доброволчеството в България. Защо трансплантациите на органи у нас още не могат да стигнат..
Няма съществен спад на донорските ситуации в България. Запазва се тенденцията от последните години. През 2024 г. има малко по-малко, отколкото през по-миналата година, заради случаи в края на 2023-та . През миналата календарна година у нас са трансплантирани органи на 34 души след 16 донорски ситуации . Получавали сме предложения на..
Младежкото доброволчество в България е популярно в по-малка степен, спрямо процента младежи, които полагат доброволен труд в другите европейски страни. В опит да повиши доброволческите навици и интереса към каузите с идеална цел, фондация "От нас зависи“ постави началото на инициативата "Дай 5!“ през 2024 г. В това време организацията..
В средата на годината се очаква Столичният общински съвет (СОС) да приеме нова наредба за общинските жилища . Предстои документът да бъде качен за публично обсъждане , след което да бъде обсъден и от ресорните комисии, за да може да се приложи по-добра и успешна социална политика в тази посока. Общински съветници, участвали в създаването на..
Певицата Велека Цанкова и Ивайло Манев разказаха за втория албум на формацията "Новините в джаза" , който се нарича "Шипков мармалад" . Барабанистът Ивайло Манев разкри своята връзка с формацията. "С колегите бяхме студенти на Михаил Йосифов и той още от тогава ни покани да работим с него. За тези три години създадохме много музика,..
Годишнина от рождението на арх. Никола Лазаров и Световния ден на културното наследство, както и празника на София по повод обявяването ѝ за столица, са причините за откритата изложба "Архитектурното наследство на София" с творби на ученици , възпитаници на две паралелни гимназии - Националната гимназия за приложни изкуства Св. Лука” и..
Международният проект SAFER прилага иновативен подход към обучение по пътна безопасност за млади хора и овластяване на преживели автомобилни катастрофи и в България. Проектът е базиран на много данни с истории на хора, пострадали или загубили живота си при автомобилна катастрофа, следвайки добър пример от Словения. "В България..