Да пръскаме доброта – това ще ни се върне

Д-р Иглика Мишкова от ИЕФ с ЕМ – БАН за магията и чудесата по Коледа:

"Традициите, които най-силно топлят, са около Бъдни вечер, събирането на всички около трапезата. За огромно съжаление сега се коледува само от групите към читалищата. Преди са били само мъже, както лазарките са моми. Възрастните коледари са в източните краища, децата – в западните.

Днес коледарските дружини обикалят семействата си, близки и познати плюс тези, които са заявили посещение на коледари. Групите им имат определен брой, числото е различно във всяко едно селище. Ходят през нощта или много рано. Коледарските песни са определени за всяка една възраст и занятие. Някога е било грях ако не отвориш на коледари. Изпява се песента на най-стария домакин и после към всеки от домашните. Тогава си получават даровете – кравай, сланина, кървавица, пари. Благословиите са често шеговити. Коледуването е типично при всички източноправославни. Има го и полазването по Игнажден.

Продължавам да вярвам в Дядо Коледа и коледния дух, Коледа е времето за семейството и най-близките, топлината и споделянето са основата на този ден. Всички се стараем да съберем повече поколения, да зарадваме с нещо малко, да раздадем радост. От Бъдни вечер трябва да има порция за странник, за човек в нужда. Да пръскаме доброта – това ще ни се върне.

Изпадаме във френетично броене на ястията. Броят им не е най-важното. Подготвя се свинско печено със специален сос, гушките са малките станимъшки сърмички. Баницата с късмети е по-скоро за Нова година, но традициите са различни в различните краища на страната. Остава на почит наученото от майка и баба.

Годината бе наситена с доста събития, развивахме образователните ателиета, проекти, след пандемията нещата станаха по-забързани. Имаше коледни ателиета в Етнографския музей – за обредни хлябове и сурвачки за Нова година. В традицията е всеки празник да се чества по няколко дни.“