В навечерието на 2023 година обществените очаквания по света са необичайно разнообразни и светът изглежда много по-малко обединен, отколкото при предишни години. Песимизмът преобладава, икономическия просперитет изглежда невъзможен, а страховете от употреба на ядрено оръжие са на безпрецедентни нива.
Въпреки че традиционно възприятията за лично щастие преобладават, светът като цяло декларира и по-малко индивидуално щастие. Това са някои от изводите в изследването на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ – изследователската традиция на последните десетилетия, която отново включва и България.
„Тежката година, която изпращаме, оказва влияние и върху надеждите за по-добро бъдеще, за по-добър икономически просперитет“, коментира пред Радио София Яница Петкова от „Галъп“.
2023 г. идва с по-скоро песимистични очаквания. По-малко от една трета (31%) от респондентите вярват, че 2023 г. ще бъде по-добра от 2022-ра. 34% споделят противоположното мнение, а 27% вярват, че 2023 г. ще бъде същата като предишната.
"Ако проследим резултатите от последните няколко години, ще видим, че светът изглежда посърнал. В края на 2021 година надеждите бяха свързани с преминаване на пандемията, с възстановяване на икономиката. За съжаление през 2022 г. светът не стана по-обнадежден", коментира Петкова.
На върха в класацията по оптимизъм със страни като Нигерия, Пакистан, Казахстан, Филипинитеи Индия. Топ 5 песимисти включва само държави от Европа: Полша, Чехия, Сърбия, Франция и Италия. Хубавото е, че българите този път не попадаме сред първите 5 на тази класация, а това често се случва.
Ръст на негативните нагласи се забелязва и в големите страни като Съединените щати и Русия.
Според отчетения индекс на щастието, изследването показва, че страни на Изток и на Запад са сред топ 5 най-щастливи нации: Филипините, Мексико, Малайзия, Афганистан, Еквадор, Япония и Казахстан.
Най-нещастните страни са разпръснати из целия свят: Армения, Кения, Хонконг, Аржентина, Турция и Молдова. Дори и при тях обаче индексът е положителен.
Пет на сто от българите са признали, че са много щастливи, 38% - щастливи, а 11% – нещастни или много нещастни. 42 на сто са в средата.
В сравнение с миналата година, нещата с обществените нагласи са по-добре. Поне няма ръст на песимизма и това условно можем да приемем за нещо положително“, допълни Яница Петкова.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..