Адресите на любовта - Константин Щъркелов

Художникът Константин Щъркелов страда от опаката си и зла жена

На 29 април 1961 г. писателят и художник Чудомир пише в дневника си: "Черна събота. Получих телеграма, че приятелят ми от 55 години Кочо Щъркелов е починал внезапно. Той е жертва преди всичко на завист и злоба. Не беше добре и в семейството си. Колкото пъти отивах да го видя, все едно и също нещо чувах: „У дома е ад, ад!“ У дома му ад, вън също ад – живее ли се в такава обстановка?"

Когато през 1929 г. се жени за варненката Соня Стайкова, Щъркелов е вече на 40 години, признат художник, доказан бохем, а в лицето на царете Фердинанд и Борис III е спечелил най-ревностните си почитатели.

Отново от личните бележки на Чудомир, получаваме сведения за безрадостния семеен живот на майстора на акварела: „Наистина, да си съпруга на Щъркела не е малко мъченичество, но и тя е опак човек, разглезен, креслив, капризен и използвач. Знаеш ли, той казва: „Харчим над 60 000 лева месечно. Просто ме ограбват жена ми и голямата ми дъщеря. Само Бобо, по-малката, е добричка и мила като мама. Само тя ме търпи и разбира.“

Чудомир е състудент на Щъркелов от Рисувалното училище в София. Зародилото се там приятелство продължава 55 години.

На много места в дневника писателят-художник споменава, че приятелят му Кочо се оплаква от житието-битието си. „Разтурен човек! Напил се във Варна, скарал се с жена си, качил се на влака и чак към Каспичан видял, че билетът му бил за Казанлък.

Изплака ми се от семейството си, че го тормозели, че го използвали, че от приходите на последната му изложба похарчили половината да си правят дрехи, защото той щял да ги изпие, а ако умре от пиянство, да имали какво да продават и т.н.

Погуляхме с една хубава компания, но той се въздържаше и не беше весел… Накупи си яйца, масло, купи ябълки и круши на децата и бързаше, бързаше за вкъщи, където… не го обичат“, отбелязва Чудомир на 16 декември 1949-а, а при друг случай допълва с обяснение за склонността към опияняване у Щъркелов: „Кочо е син на алкохолик. Двамата му братя са пияници. Той късно се пропи, но почне ли, по три дни пиянства. След това грабне статива и отива да рисува. И е отличен домакин. Каквото види – купува и носи вкъщи. Знае да готви, да чисти из къщи, да нарежда, а жена му само мърмори и се цупи.

Особено тежко става положението му, когато на стари години отива да живее при родителите на Соня във Варна“. 

При една от бомбардировките над София през 1944-та домът на семейство Щъркелови на ул. „Аксаков“ 6 е опожарен. Изгарят цялата покъщнина, огромна част от архива и около 200 живописни платна. Сред тях са и три картини на големия руски художник Айвазовски, които струват цяло състояние. Оцелява само цикълът от рисунки на Щъркелов с мотиви от Света гора. Те по-късно са закупени от великия оперен певец Борис Христов. Тях и още платна на майстора на акварела той завещава на България, но последната му воля не е изпълнена от съпругата му Франка. По тази причина, родината му е изгубила от неосъщественото дарение сума от около 10 млн. долара, отишла при племенницата й Франческа.

Във Варна семейство Щъркелови буквално гладува, тъй като никой не се интересува от акварели в гладните следвоенни години. Поради широко огласеното приятелство на твореца с цар Борис Трети, той е  обявен за дребнобуржоазен, придворен художник. Обвиняват го, че не се е застъпил за Вапцаров пред съда и с това допринесъл за неговия разстрел, че предал на полицията приятеля си от Художественото училище – поета Христо Ясенов.  Изключват го от Съюза на художниците като фашист. Отнемат му софийското жителство. Арестуват го и го изпращат в Централния софийски затвор, където половин година дели една килия с още трима големи художници – Александър Божинов, Александър Добринов и Никола Танев.

Щъркелов е освободен след застъпничеството на руски генерал. Като вижда картините му в ресторант „Севастопол“, военният пита къде може да се срещне с художника. Плахо му обясняват, че е зад решетките, тъй като се познавал с царя. „Та този човек говори с Бога!“ – възкликва генералът. 

А що се отнася до Вапцаров, Щъркелов наистина е близък с родителите му и с Елисавета Багряна често им гостуват в Банско. След време младият поет му посвещава есеистична антология, в която го обрисува като жрец на четката. Самият художник пък му подарява на сватбата му три свои акварелни творби, които се пазят във Вапцаровия музей в София.

Бойка Вапцарова разказва в спомените си, че видяла как преди Багряна и Щъркелов а влязат да свидетелстват, с тях е извършена неправомерна от юридическа гледна точка манипулация…

Докато чакат в двора на сградата, където тече процесът, прокурорът разговаря дълго със свидетелите. Оказва им натиск.

Предупреждава ги, че процесът повдига тежки обвинения в терористична дейност и няма никакъв смисъл да бъдат обстоятелствени в показанията си, за предпочитане е да отговарят кратко…

„Аз няма да повярвам никога, че Кочо е виновен. Той не е способен на това, па каквото щат да мислят. Ако се беше доказало това, той нямаше да е жив“, категоричен е Чудомир, който става депутат в комунистическото Народно събрание, но до края на живота си е еталон за честен и безкомпромисен човек.