На всеки две години в САЩ се провежда най-големият форум (с конкурс) в света на лютиерството, организиран от Violin Society of America, като това се случва в различен град всеки път и се редуват Западното и Източното крайбрежие. На последното издание в град Анахайм, Южна Калифорния, (след 4-годишна пауза заради пандемията) с рекорден брой участници, българският лютиер Владимир Тилев спечели две отличия - сребърен медал в раздел "виола" и трето място (сертификат) в раздел "цигулка". И двете отличия са в категория "звук".
Това беше поводът Владимир Тилев да гостува в Радио София. Той разказа повече за това, как се оценяват инструментите, за журито и за стойността на тези призове, като "реално по-голямата награда, макар и трета е при цигулките, защото там се състезаваха 194 инструмента, докато виолите бяха "само" 65".
Във всеки раздел (цигулка, виола, виолончело, контрабас и квартет) има категория изработка и категория звук.
На констатацията, че категорията за звук сякаш е по-важна, Тилев отговори така - "някои хора по света използват струнните инструменти за украса, но повечето - за да свирят на тях".
Владимир Тилев е син на именития български цигулар Георги Тилев. Самият той е завършил музикалното училище в София като виолончелист, след това учи и в Германия, но по-интересна е темата кога и как лютиерството влиза в живота му. Оказва се - случайно. Когато семейството му в даден момент се премества в ново жилище в столичния квартал „Изгрев“, на етажа над тях се оказва ателието на "тогава небезизвестния лютиер Богомил Терзиев". възниква любопитството му към тази професия-изкуство, заражда се удоволствието да наблюдава тези инструменти. "Случайните срещи често определят живота на хората" - казва Владимир Тилев.
▲ Димитър Иванов с инструмент, изработен от Владимир Тилев
Интересна е съдбата на двата инструмента, които му носят наградите - виолата със сребърен медал от седмица е в ръцете на Йоана Каменарска, която е концертмайстор на Хамбургската филхармония и която вече свири на изработена от Владимир Тилев цигулка.
А отличената на форума в САЩ цигулка?! Тя пък е подарък за големия ни цигулар Минчо Минчев - "в израз на моето уважение към него и приноса му към българската култура. Това ще се явява неговия личен инструмент, защото всички знаем, че той свири на държавен Страдивариус" – разказва Владимир Тилев, като добавя, че синът на Минчо Минчев - Николай, също свири на изработена от госта ни цигулка. Както и Димитър Иванов - концертмайстор на Франкфуртската опера. И Светозар Аначков, който пък е концертмайстор на операта в Мюнхен. През последния сезон и Веско Ешкенази (концертмайстор на Концертгебау в Амастердам) свири на цигулка на Владимир Тилев. Има и "небългарски" концертмайстори с инструменти, изработени от него - като Даниел Бел, концертмайсторът на Хесенската филхармония и Каи Блустийн (оркестър Лисеу, Барселона).
Говорим, разбира се, за света на лютерията, за Кремона, където се е зародило всичко преди повече от 300 години и където, логично, гостът ни е бил неведнъж.
"Това е традиция, която следва своята логика, макар че между нас, лютиерите, има съмнения дали днес там се произвеждат най-добрите инструменти. Иначе, исторически погледнато, други школи се развиват в Германия - в Митенвалд, а на по-късен етап и в Маркнойеркирхен (обща школа с Чехия - така наречената бохемска), във Франция - в миналото център за производство на интрумнети е бил Миренкур, както и Париж, разбира се".
Всъщност Владимир Тилев изработва цигулки едва от 5 години. Преди това в продължение на 18 години прави лъкове (по 50 на година, при това) и се занимава с реставрация на старинни инструменти. Тези му познания много му помагат сега, защото стремежът на съвременните лютиери е да наподобят звука на старите италиански инструменти, който и до днес е еталон.
За да си добър лютиер, не е достатъчно просто да си сръчен и да имаш техническа мисъл, убеден е гостът ни. "За да се направи добър инструмент, той трябва да бъде обмислен, а след това - и почувстван" - това е веруюто на Владимир Тилев.
Работи заедно с Христо Късметски, син на именития ни обоист. Подготвил е над 200 дъски, които в даден момент ще се превърнат в цигулки. Или виоли. Това е чудото на професията лютиер.
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..