Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Димитър Маринов - магистър фармацевт, главен секретар на УС на Българския фармацевтичен съюз:

В аптечната мрежа продължават да липсват над 300 търговски наименования

Снимка: БГНЕС

В аптечната мрежа продължават да липсват важни лекарства, особено някои антипиретици и антибиотици. Липсват над 300 търговски наименования, от които 60-65 са антибиотици, каза в предаването „Събуди се, София“ Димитър Маринов - магистър фармацевт, главен секретар на УС на Българския фармацевтичен съюз.

„Проблемите са доста и в момента са такива обстоятелствата, че се наслагват един върху друг и всичко, за което Българския фармацевтичен съюз алармира преди повече от две години, сега идва със страшна сила. Оказахме се прави за пореден път и също толкова нечути тогава“, добави Маринов.

По думите му, има проблем с нарушаване на логистичните вериги, проблем с доставката на субстанции, проблем с някои опаковки, като инсулин.

„Вчера разговарях с един от големите вносители, който каза, че в момента имат затруднение не със самата субстанция, а с т.нар. „писалки“, на флаконите, в които се съхранява инсулина. Друг проблем, който лесно може да бъде решен, това е че няма никакъв контрол по веригата на лекарствоснабдяването, т.е. има, но не се използва рационално“, каза главният секретар на УС на Българския фармацевтичен съюз.

Според него това, което най-лесно би сработило е т. нар. генерична замяна. Ако липсва конкретна търговска марка, но има същите лекарствени продукти на друг производител, няма причина магистър-фармацевтът да не може да го замени, уточни Димитър Маринов.

„Може би повече от 30% от липсващите лекарства имат генерични заместители. На част от липсващите антибиотици и инхалаторни препарати има заместители. В момента никой не знае какво е количеството от лекарствените продукти, които са нужни, защото не знаем броя на предписанията. В момента ограничаването на експорт на определени лекарствени продукти става, когато количеството в страната на конкретния лекарствен продукт спадне под 65% от средномесечното потребление за последните 6 месеца“, обясни Маринов.

Според него лесно човек може да си напише рецепта, да си направи фалшив печат, с измислен УИН и лекар.

„Това не може да бъде контрол в 21 век с тези хартиени рецепти. Никой не знае какво се изписва. Ако имахме електронна рецепта, можехме да видим какви са предписанията последните дни, колко от тях са изпълнени, които не са изпълнени, поне такова количество трябва да има в страната от този лекарствен продукт. В момента системата е готова, но не се използва“, обясни магистър-фармацевтът.

От Българския фармацевтичен съюз настояват също, аптечните мрежи, чрез система, да виждат в кой склад какви лекарства има, тъй като в момента те имат достъп само до това, което конкретния лекарствен склад им покаже.

Димитър Маринов добави, че днес е свикан Експертен съвет по контрол върху лекарствоснабдяването.

По публикацията работи: Полина Начева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Сливница

Сливница е втора Шипка

Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..

публикувано на 02.02.25 в 11:14

Историята оживява - Радиотеатърът, части 1 и 2

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 01.02.25 в 16:00
Кино “Модерен театър”

Софийски разкази - Кино “Модерен театър”

Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...

публикувано на 01.02.25 в 15:00
Михаил и Кристина Белчеви

Адресите на любовта - Михаил и Кристина Белчеви

Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише.  Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..

публикувано на 01.02.25 в 13:55
Йосиф Аструков

Малките поколения са по-самотни

„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков ,  Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...

публикувано на 01.02.25 в 11:46

“DEEP SEEK” ще помогне за по-добър BG GPT

Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО?  Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията?  Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..

публикувано на 01.02.25 в 10:53
Владимир Полеганов

Автентична емоционална палитра

Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман  излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..

публикувано на 01.02.25 в 10:15