Тази година отбелязваме 145 г. от основаването на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Макар кулминацията на честванията да е през декември, през следващите месеци предстоят много събития. А те започнаха, защото един от акцентите е посветен на дарителите на библиотеката. В основното фоайе на сградата вече могат да се видят издания, дарени от фондация „Вера Ганчева”. Самата тя е била директор на Националната библиотека и в колекцията й могат да бъдат открити 350 заглавия от българската и шведската литература.
В основата си, създаването на библиотеките е акт на благотворителност. Осъзнавайки нуждата от културен и просветителски напредък, българите след Освобождението, събират пари, за да създадат библиотеки. А попълването на книжния фонд започва и продължава именно с предоставянето на издания от частни дарители. Националната библиотека също поддържа тази философия и както казва нейният директор доц. д-р Красимира Александрова, тя продължава 145 г. - от създаването си.
„По-впечатляващи са частните дарители. Даряват и колекционери, когато преценяват, че тяхната колекция ще бъде съхранена по-добре в библиотеката. Това е един от ключовите моменти, защото интелигентните хора, които имат отношение към книгата, към четенето, към съхраняването на книжовното богатство си дават сметка, че библиотеката е мястото, където се полагат най-добрите грижи за опазване на книгите“, добави доц. д-р Красимира Александрова.
Тя посочи, че експертизата за редките и ценни издания е задължителна.
Национална библиотека разполага с 8,5 млн. документа. Този огромен масив, предопределя и понякога отказва от дарение.
Директорът на Националната библиотека доц. д-р Красимира Александрова отбеляза, че не може да определи най-ценните дарения, защото не винаги библиографската стойност е важна.
„Аз особено се впечатлявам от деца, когато даряват и нашата програма „Осинови книга“, е един от примерите за това“, каза тя.
През настоящата година, когато Националната библиотека чества 145-ата си годишнина, в специално обособени витрини в основното фоайе на сградата на културната институция, ще бъдат представяни някои от най-значимите и ценни дарения през последните 5 години. Част тези от колекциите са на проф. Вера Ганчева, проф. Александър Чирков и проф. Иван-Асен Златаров.
С нас е поетесата, радио и телевизионен журналист Виктория Катранова: "Аз съм невероятен оптимист. Първите ми журналистически изяви бяха като студент, сътрудник в БНР - детските и младежки предавания, после Предаване за столицата. Срещнах се с доста интересни хора, от които научих много неща. Когато минавам покрай БНР сърцето ми бие по-бързо. Освен..
Златна Костова е журналист, когото повечето познават като преводач - достатъчно е да кажете "дубрютру", за да се разбере словотворчеството ѝ, в случая в култовия сериал на ВВС "Ало, ало": "Както винаги предизвикателствата пред журналиста и преводача стават все по-големи заради навлизането на ИИ. Но преводачите на художествени произведения не са..
Ралица Мавродиева ни обяснява каква болест е цьолиакията: "Част съм от Асоциацията цьолиакия и майка на дете с цьолиакия. Това е автоимунно заболяване за цял живот, това е реакция към протеина на глутена. При прием на глутен се засяга лигавицата на тънкото черво. Тялото не се храни. Симптомите често се бъркат с други заболявания. Изследванията са..
Народната певица Руслана Аспарухова от „Мистерията на българските гласове“ ни разказва за очакванията ѝ за годината, които идва и за нещата, през които е преминала: "На всекиму да се случват все хубави неща. Много непринудено и по-детски чисто се присъединих към репетициите, на които ни покани един диригент в малките класове. И до ден-днешен обичам..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Запис от разговор с инж. Симов ни предостави друг емблематичен..
Велизар Пеев и шоколадената фабрика са в центъра на нашия интерес днес: На 7.11.1901, Велизар Пеев отваря врати първата шоколадова фабрика в България. Какаовите зърна се внасят от Латинска Америка. Първият уред за разбъркване на шоколадовата смес му се изпраща от самия Линдт. На шоколада не пише, че е произведен в България. Защо, както и к акви са..
Днес ще ви раздипля патетичната любовна история на поетите Екатерина Ненчева, Пейо Яворов и Дора Габе. В Легендите на София съм разказвала и за тримата, но днес ще разкрия кой в кого е бил влюбен. И понеже за Екатерина Ненчева, първата българска писателка дръзнала да вплете в стихове любовните си пориви, се знае сравнително малко, отделям повече..
Мъгла
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Облачно
Ясно