Знаеш ли какво дишаш в стаята?

Когато говорим за качеството на въздуха обикновено говорим за градовете и замърсители като фини прахови частици и емисии от автомобили и изгаряне на твърди горива.

Но знаем ли какъв въздух дишаме в затворените помещения - вкъщи, в офиса, в училището или в университета?

Това питат и в националната кампания „Знаеш ли какво дишаш?“, която предвижда повече разяснения и информиране по темата, както и монтиране на датчици на определени места.

„Искаме не само да измерим, а постоянно да мерим състоянието на въздуха, който дишаме. Поставяме фокус върху децата, върху учениците. Те са сред най-уязвимите. Стартирахме с три училища и една детска градина в Русе (бел. ред. - математическата гимназия „Баба Тонка“, ОУ „Любен Каравелов“, ОУ „Отец Паисий“ и детска градина „Дъга“). Днес например по време на втория час вече личеше, че липсва достатъчно кислород. При такива условия на хората им се доспива,  губят от работа способността си. Да не говорим, че е благоприятна среда за разпространение на вируси“, разказа пред Радио София Христо Атанасов, инициатор на кампанията.

Опита си сподели и Асен Александров (◄), директор на 51-во средно училище „Елисавета Багряна“ в столицата и председател на Сдружението на директорите в средното образование .

Той разказа, че в класни стаи има модерни проектори, които на десетина дни подават индикации, че средата е замърсена и трябва апаратите да се почистят.

„Някои учители спазват по-голяма дисциплина и проветряват през междучасията. Но с датчиците със сигурност ще правим нужното средата в клас да бъде по-здравословна – отбеляза Александров. – Не съм сигурен, че родителите ще бъдат склонни да финансират подобни инициативи, поне не масово. Може би при по-малките класове е по-възможно, защото те стоят в една и съща стая.“

Според Христо Атанасов (▲), ако родителите осъзнаят важността, биха участвали във финансиране на подобен проект – за тях ще коства колкото джобните пари за няколко дни на децата им.

 „Кампанията е за това - хората да разберат какви са негативите от замърсената среда, да осъзнаят колко е важно това“, допълни той.

По думите му датчиците, поставени вътре в класните стаи дават информация за микроклимата - температурата, влажността на въздуха, въглеродния диоксид, образуван при дишането.

Когато разполагаме с данни за отчитаните показатели и за процеса, ние можем да проверяваме минимално, но колкото е необходимо.

„Възможно е в бъдеще да се използват датчици за измерване на различни показатели и вън от сградите и тогава да правим корелация с въздуха в помещенията“, каза още Атанасов.