Да мислим една крачка напред

В рубриката "Младите легенди" говорим с Емилия Тончева за премиерата на 30 януари на танцовия пърформънс Shift:

"Образованието ми започна от НАТФИЗ, но се възползвах от стипендия в Central Academy of Drama в Пекин. С танци започнах да се занимавам като дете, от латиноамерикански, през хипхоп, съвременен танц и балет. Животът си знае своето и като започна пандемията се върнах към танците.

Беше трудно, голямо предизвикателство. Тествах доколко мога да се справя. Всички си помагахме. Придобих различен поглед върху света, видях хора от бившия СССР, Африка, бе доста отрезвително да видиш как са обърнати към Китай. Да се учи актьорство на китайски не е рационален избор. Но щом съм успяла в главна роля в актьорския изпит във втори курс, няма какво да ме изплаши.

Сегашният спектакъл ме завърна към желанието да стана хореограф. Започнах да събирам различен опит от хореографите в НБУ. Интересът ми към механизмите ме доведе до финансиране от НФК.

Имаме освен мен още двама танцьори, музиката е на Кърт колев, за пръв път пише музика за сценично парче. Имаме 3Д модели, които се прожектират върху нас. Изглеждаме технологично, неживото е важна част от пърформънса. Границата е между живота и безсмъртието. Идеята е до какво ще доведе технологичното развитие на Земята. Напреднали технологично и може би осакатени емоционално.

Искам да се говори повече за тази тема. Усещам, че гледаме късогледо. По-големият проблем са опитите да не се остарява, да се превърне човекът в бог. Не съм фен на изкуството, което сочи с пръст и се опитва да те манипулира емоционално. Обичам задълбочаването не само в актуалното, но и една крачка напред."