70-години МГУ в разговор с неговия ректор проф.Ивайло Копрев:
"Имаме чуждестранни студенти от над 15 държави. Преди промените, университетът е готвил кадри за Латинска Америка, Африка. Сега продължаваме в тази насока. Ние обучаваме саудитски кадри в минно инженерство. На практика има само още 3 такива университети в Европа. Обединихме се, за да можем да взимаме европейско финансиране. В Полша и Финландия университетите станаха факултети - много по-трудно може да им се разбере спецификата. Екологът, завършил МГУ знае как да разрушава, но и как да възстановява природата.
Много се гордеем с личната си връзка със студентите, знаем ги поименно и всичките им проблеми. Важно е те да се почувстват като част от една общност. Те се обучават да работят в много рискова среда. Обучаваме ги, че не е проблем, да не можеш да решиш един проблем - трябва просто да се обадиш в МГУ!
Началото ни е в 40-те години на миналия век. Но още през Средновековието, като се сключвали мирни договори, залогът е бил минният инженер, който се е давал на съседното кралство. Първите закони са свързани с минното дело.
Ще празнуваме 70-та си годишнина през цялата година, двата пика са свързани с патрона ни Св.Иван Рилски, освещаването на параклиса с неговото име на 12 юни и патронния ни празник на 19 октомври. Имаме традиция на отворените врати.
Справяме се доста добре с европейските проекти. Работим в тясно сътрудничество със суровинния бизнес. Нашите знания са много добре приети в ЕС. Ние сме равноправни партньори. Поставихме стандарта първата защита да се мине само от една четвърт от студентите. Те имат 100% реализация. Опитваме се да върнем патриархалния вид на образованието. Повечето от студентите ни идват от най-бедните краища. Хората ни вярват. България е минна държава и имаме дан с качествените ни инженери. Наградата за иновация Джон Атанасов сега се спечели от наш представител. Вече миньорската професия не е сред опасните.
Дядо ми е започнал да разработва находището в Илинденци, най-голямото в Европа за мрамор. Тук работим с двете най-големи богатства - хората и полезните изкопаеми. Станах най-младият професор в нашето направление. Всеки ден трябва да се учи. Студентите ни идват от бизнеса, практиката им е по-добра. Това е огромно предизвикателство. Инженерът трябва да даде дългосрочните решения. Преподавателите ми казваха, че грешките ми ще ги открие някой след 50 години.
Подводният добив вече стига до 4000 м дълбочина. Логично е да има повече подводни богатства. Търсенето на суровини води до увеличаване на добива им, сегашните не стигат. Ако трябва Великобритания да се запълни с електромобили, са нужни още 7000 мини за мед! Целите са възможни след планирана и качествена работа. Долният процент на метал в находищата преди 20 години бе 1%, сега е 0,1%. Вчерашният отпадък е суровината ни днес.
Имаме 75 докторанта и 18 професора, пирамидата при нас е правилно построена. Работим дългосрочно. Егото ни е на ниво наследниците ни да станат по-добри. Разчитаме на нашите доайени.
Като се събрахме как символно да отбележим годишнината, решихме да е с малък храм. За 10 месеца бе построен и пренесохме 46-те му тона от Солун, препятствията ни направиха по-силни, бе инженерно предизвикателно. По пътя работеха бивши мои студенти и ни пращаха снимки - "професоре, храмът Ви мина оттук!" В момента е вграден в парка и като че винаги е бил там. Храмът е направен с дарението на всеки преподавател и студент.
Като ректор трябваше да надграждам, образованието не търпи резки промени. Приети сме като равни, академичната свобода е най-доброто, но и най-страшното. Стажовете сега започват от 1 курс. Сега имаме само 5% случайно попаднали, минавайки през стажантските програми, студентите знаят за какво са тук.
Всеки теоретичен проблем се пречупва през практика. Задачите се решават в неопределена среда, всеки ден е различен и е предизвикателство. Нашият университет осъществява момчешката мечта да си играеш с багерчета и камиони. Всичко започва с това да знаем какво и как да извлечем от земята, безопасно, да му дадем добавена стойност. Даваме на студентите инструментите, фокусирани в индустрията, но знанията им позволяват да работят каквото си искат.
В Кърджалийския ни филиал имаме симбиоза между специализирано минно образование и граждански специалности, 52-мата студенти са оттам. Хората получават достойно заплащане. Работим за откриване на филиал в Бургас, тази есен ще го открием. Университетът е силен там, където са специалистите. Югоизточна България има нужда от нас, сондирането на добив на нефт и газ е въпрос на позитивен инат от нас.
Имаме сериозни амбиции да привлечем топ учени от цял свят, да привлечем външни студенти, имаме доверието на минната индустрия. Външните преподаватели биха били доказателство, че сме толкова добри, че те искат да дойдат при нас. Специалистите ни са признати навън и тук. В момента имаме 12 наши топ-мениджъри в Австралия. В Уелс са мениджъри в консултантски компании. Всички големи чуждестранни минни компании у нас имат не-повече от 1% чужденци. Студентите са вътрешно убедени и са ключ към успеха ни в кандидатстудентската ни кампания. 300 от 317-те ни нови студенти дойдоха на първо класиране.
Една от най-интересните екшън-професии е ръководител взривни работи, управляваш неуправляемия взрив. Специалните зрелищни събаряния в градска среда също са наше дело. На практика всеки строителен обект е и благодарение на специалисти от МГУ. Имаме слоуган "над земята не е интересно". Като се спазват природните закони, нещата се получават. Трябва да се работи екологосъобразно, това е устойчивостта. Бъдещето е, да добиваме умно суровините."
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..