Може ли София да се управлява по нов модел? Или да...

Възможен ли е подход, в който гражданите и експертите, данните и диалогът заемат ключова роля в управлението на София и работят заедно с местната власт.

Отговорът не е известен, поне докато не се опита прилагането на такова взаимодействие. Все пак предложението идва от специалисти, урбанисти, от хора, които милеят за облагородяването на градската среда, от оптималното използване на познания и ресурси в полза на жителите, на инфраструктурата, на природата и нейните чисти компоненти.

След проведена обществена дискусия („Важните цели пред бъдещата местна власт“) с участието на представители на политически сили и неправителствени организации, в студиото на Радио София темата коментираха Емил Христов - урбанист от „Екипът на София“, и Веселин Кръстев - представител на мрежата инициативни групи по квартали в София (общо над 37).

Диалогът между граждани и местна администрация е възможен, убеден е Веселин Кръстев, изхождайки и от собствен опит в „Манастирски ливади“. Гражданите трябва да са активни, ролята им да не е на молители, а участието им в процесите за вземане на решение да бъде равноправно и формално. В момента съществува звено, наречено квартален координатор, но то не се познава от повечето софиянци. Кръстев предлага изграждането на общностни центрове и въвеждането на ефективен квартален медиатор, представящ пред местната власт съответните проблеми, които съответните жители познават най-добре.

„Каквито и процеси да протичат в днешно време, те трябва да се базират на данни и анализи. Но такава информация невинаги се предоставя от институции и организации“, коментира Емил Христов. Той наблегна на системния подход, а не на действане и правене „на парче“.  В системата трябва да са съпричастни всички заинтересовани страни – местна власт, експерти, академична среда, бизнес, граждани. Тогава и Общината ще си върши много по-добре работата.

Според представения нов модел за управление на София от „Екипът на София“ залагат на следните основни насоки:

• Зелен и здрав град. Надграждане и да поддържане природните богатства на София – зеленина, води, почви, въздух, биоразнообразие. Достъпът до качествено озеленяване трябва да бъде значително подобрен и междублоковите пространства имат потенциала да са едно от решенията за това. Реките да преобразим от канали в паркова среда.
• Богат град. София да стане място, в което хората и бизнесът се развиват и създават стойност и блага. Премахване на корупцията.
• Сплотен град. Общината няма ресурсите и капацитета да се справи сама със задачата да направи София много по-добър град за живеене. Тя има нужда от партньори. Местните квартални общности са един от основните потенциални двигатели на промяната. В момента местната власт или ги игнорира, или реагира кампанийно и в краен случай.
• Красив град. Поддръжката и добрият вид на градската среда има огромен ефект върху начина, по който възприемаме града като наш общ дом.
• Достъпен град. Придвижването в София може да бъде значително по-бързо, по-безопасно, по-екологично и по-малко стресиращо. Трябва да се преосмисли цялата маршрутна схема на градския транспорт, за да бъде актуална на потоците на движение в, към и от града, а линиите да осигуряват бърз достъп не само до центъра, а и между кварталите.
• Добре управляван град. Столичната администрация може да бъде реформирана така, че да се отличава с оптимизирани вътрешни процеси, структура, която отговаря на целите и пълното използване на технологии като инструменти за прозрачност, ефективност и умно вземане на решения на базата на данни.

Веселин Кръстев анонсира хепънинг на 12 февруари, когато с детски колички ще се пресичат улици, за да се посочи необходимостта от градска инфраструктура и достъпност за майки с деца. Конкретно място с такъв проблем е „ухото“ на трамвай №7, посочи Кръстев.

Чуйте целия разговор.