Достатъчно адекватни ли сме в интернет, за да защитим себе си, децата си?

По темата, миналата година, Георги Апостолов, координатор тогава на Националния център за безопасен интернет, коментира пред БНР, че в много държави развиват собствени програми и начини на противодействие и обучение на деца, родители и учители, но нещата се движат с много бавна скорост. Другата важна особеност, която създава проблем е, че с широкото навлизане на интернет, хората започват да го приемат за даденост и децата в училище могат да кажат наизуст какви са рисковете, но както и възрастните, не могат да разпознаят тези рискове. Липсва и подготовка да се правят адекватни действия, за да защитим себе си.

Работата на Националния център за безопасен интернет, датира от 16 години. През декември миналата година, той бе застрашен да затвори врати, поради липса на съфинансиране.

Благодарение на българска компания по кибер сигурност, той ще продължи своята работа поне още 6 месеца – за толкова е осигурено финансирането му. От Асоциация "Родители" апелират да се намери спешно финансиране от държавата.

Антоанета Василева от асоциацията дава пример от нейната практика като експерт, от август миналата година, със случай на момиче, което се запознава с мъж в мрежата и си разменят голи снимки. Той се представя за 15 годишен, тя е на 14. Когато успяват да се видят на живо, момичето установява, че срещу нея стои мъж на 30 години. Уплашена, въпреки, че изтрива снимките и акаунта си, той продължава да я преследва и натискът върху нея се увеличава, като впоследствие той качва всички снимки на страница в интернет.  Майката на момичето разбира всичко и търси съдействие от Националния център и оттам успяват да свалят страницата.

Но ако Националния център го няма, кой би направил това?

Експертът Антоанета Василева отбеляза пред Радио София, какво би трябвало да бъде отношението на държавата в подобни случаи на сексуален тормоз и насилие:

"За последните 9 месеца разговаряхме с 2 правителства, с различни министерства, даваха се различни предложения, но нито едно от тях не доведе до финансиране от страна на българската държава, както се случва с другите 26 европейски центрове. Мисля, че няма достатъчно политическа воля, да бъдат подкрепени българските деца и българските родители, за това, да има на кого да се обадят, ако имат проблем онлайн".

Тя допълни, че Националният център по безопасен интернет е единствената такава услуга, ръководена от неправителствена организация в България, която реално помага на българските деца и родители. Над 23 700 сигнала за насилие е имало на горещата телефонна линия, когато центърът е бил пред затваряне, отбеляза тя.

Чуйте още интересни детайли за различните сигнали и преобладаващи случаи, отт разговора на Златина Петкова в звуковия файл.