Да пътешестваш с чаша вино в ръка, при това изминавайки част от древния „път на виното“, който е съперничил на „пътя на коприната“, е предизвикателство.
Все още се строи новият корпус на Ариелския университет, където ще бъдат лабораториите и винарската изба. Засега там ни посрещат в бараки.
Търси се какъв е бил вкусът на виното по времето на Цар Давид и на кръстоносците (за които се знае, че докато са вледеели Светите земи, не са пили вода, а само вино).
Задачата не е лека, защото след завладяването на Йерусалимското царство от мамелюците са били изкоренени всички лозя. Наложило се е преди 70 години всичко да започне от нулата.
„Бях лесничей в най-южната част на Израел–там, където пустинята преминава в по-плодородната крайбрежна ивица. Задачата ни беше да издирваме семена и фиданки на дървета и да направим карта на растителността на току-що възстановената еврейска държава– разказва Елиша Мизрахи, който сега е директор в организацията за защита на природата Керен Кайемат Леизраел, един от главните спонсори на проекта. - Много се учудих, когато попаднах на току-що набола малка лозичка. Не влизаше в програмата, но реших да я запазя като я пресадих в резервата. Постепенно намирахме и други лозички. Най-интересното е, че бяха от различни сортове. С изследването се зае, тогава съвсем младия учен Шиби Дрори, днес - професор. Откри, че в намерените от археолозите делви, в които са съхранявали даровете, поднасяни от евреите на жреците в скинията (първообраза на бъдещия Йерусалимски храм), са се съхранили годни за садене семки от грозде. Можело е да се види какви сортове грозде е имало преди близо 3 хиляди години. Има една опасност: освен лозовите зародиши, да са се запазили и вируси и болести по лозята, които вече са изчезнали и няма спомен как да се борят с тях.“
Най-напред проф. Дрори прави справка в световното хранилище на семената, което се намира на брега на Балтийско море. Станало ясно, че над 70 от видовете, нямат аналог по света. Тогава създава технологията със „сурогатното майчинство“ на съвременните лозови семки. Те биват изпразвани от своите ДНК параметри и им се присаждат тези - на намерените древни посестрими. В лабораторни условия се оглеждат нови лозички, с които вече е засадено лозе, недалеч Шило.
Според научния работник Лиран Вайнер съживяването на древни сортове грозде, от семки „спали“ хиляди години или подивели, но запазили се сред природата лозички, не е достатъчно, за възстановяването на виното на библейския цар Давид. Трябва да се издири и технологията по виноделие и да се произведе вино, което хем да отговаря на поднасяното на трапезата на цар Давид, хем да е съобразено със съвременните вкусове.
„Произвеждаме само сухи вина (без каквито и да е добавки на захар или други подобрителни). Засега – само по 300-400 литра от вид. В моята лаборатория това става с помощта на изкуствен интелект, който движи робот. Така се спестява трудът на много хора. Но като казвам „изкуствен интелект“, става въпрос за алгоритъм, който съм вложил в компютър. Да, той може да реагира, например на повишена киселиност, защото към него постъпва информация от сензори в танковете с вино. Машината не е умна, а просто много стриктна. С нея съм сигурен, че няма да има провал заради човешка грешка.“
Вайнеруточни още, че производството на вино е много строг процес. На фермери са раздадени лозички и чрез телефонна програма се ръководи количеството и качеството на поливане, защото всяка грешка в технологията ще се отрази на експеримента.
Кръстоносците са предпочитали да пият само чисто вино и да бъдат леко замаяни или весели, защото водата от изворите(а те не са били много в пустинната земя) е била замърсена. Местните хора са били свикнали с микробите там, но много от рицарите са умирали в страшни мъки от болестите. Затова пировете им са били с местното вино. За щастие, някои от тях подробно описват производство му и това е един от източниците за сегашния проект.
Снимки: Galina Malamant, Facebook/Iskra Dekalo
Разговор за технологиите и за тяхното значение в живота ни, на нас и на обществото, за промените, които настъпват с дигитализирането, за виртуалната реалност, за изкуствения интелект и за тяхното влияние върху културата, изкуството и зрелищата. Това в резюме е съдържанието на книгата "Когато ти се обади хладилникът" с автори Момчил Алексиев и..
Над 400 тона отпадъци от прорасла растителност бяха разчистени от общо над 1200 дка площ в “Централни софийски гробища”, гробищен парк „Малашевци“ и гробищен парк “Бакърена фабрика”. С това приключи основното почистване на трите големи гробищни парка в столицата, наредено през миналата година от кмета на София Васил Терзиев, съобщават от Столичната..
Водещи хирурзи от университетска болница "Пирогов" ще обучат 30 млади лекари от цяла България на миниинвазивни техники и конвенционална хирургия при спешни хирургични състояния. Двудневният курс е със силно застъпена практическата част. Тя ще бъде реализирана върху специални тренажори, които са създадени от индийската фирма. До този момент в във..
Незрящите срещат различна степен на затруднения в придвижването по улиците и тротоарите на София. "Много е важно кога и колко си учил ориентиране и мобилност, както и къде отиваш. Ако трябва да стигнеш на непознато място, е много трудно", подчерта пред БНР-Радио София Андриан Асенов, който е незрящ, но талантът му го е направил популярен..
На 24 февруари 2025 г., от 18.30 ч., в Литературния клуб на Столичната библиотека, ще гостува Яница Радева в поредицата "Разказвач на месеца". Водеща на вечерта ще бъде гл. ас. д-р Кристина Йорданова от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Двете ще разговарят с публиката за белетристичното творчество на писателката. Яница Радева пише проза,..
Тактилните плочи , монтирани в подлеза на бул. "Цариградско шосе", при бившия хотел "Плиска" , е очевидно добра идея и реализация. Това отчитат както незрящите хора, минават оттам, така и хората, осъществили инициативата на тогавашният кмет на район "Слатина" Георги Илиев с финансиране от Столичната община и подкрепата на зам.-кмета по социални..
Разкъсана облачност
Предимно облачно