„В много мои публикации твърдя, че един агресор се отглежда. Ние в продължение на 30 години си отгледахме едни агресивни млади хора и на средна възраст, които в момента проявяват своята агресия безнаказано във всякакви форми“, добави д-р Герев.
Той обясни, че в практиката си е установил, че за да се стигне до крайната форма на агресията - физическата, дълги години минават под формата на вербална агресия. Проблемът, според него е, че обществото е свикнало дотолкова с вербалната агресия, че дори не й обръща внимание.
„Когато това нещо го правят родителите пред техните деца, те възпитават едни бъдещи агресори. Най-вече микросредата е една от основните причини за пораждането, развитието и отглеждането на агресията. Има и много макроикономически и социални фактори, които в повечето случаи не са от толкова съществено значение. Най-важен в случая е човешкият фактор и какво има в неговата глава“, допълни д-р Веселин Герев.
По думите му, хората сме загубили човешкия си облик и сме стигнали до правилата на джунглата.
„Придобихме животински нагони, че който е по-силен, който извади оръжие, правото е на негова страна. Тук и държавата има много голяма вина“, казва психиатърът.
Според него е много важна възрастта на юношеството, тъй като това е период, в който настъпват психологични кризи у подрастващите.
„На първо място имаме криза на авторитета – авторитети вече не са родителите, учителите и хората с опит. Авторитети стават тарторите в училищната среда, които са с асоциално поведение и всеки иска да е към т.нар. банда. Малко или много това налага този модел на поведение“, обясни д-р Герев.
По думите му, вторият основен проблем, който настъпва във възрастта на юношеството, е кризата на приоритетите - училището вече не е приоритет. Той се измества с ходенето по барове, дискотеки и употреба на различни вещества. Затова семейната среда и личният пример са от изключително значение, добави д-р Веселин Герев.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Тази седмица в студиото на "Форум" водещият Лъчезар Христов разговаря с икономиста Георги Вулджев и журналиста Едуард Папазян. Темите в предаването днес са: Провал на шестия опит за избор на председател на Народното събрание - Усещам, че ДБ ще "гласува с отвращение" при следващото гласуване за председател на НС, коментира Едуард..
Трима от пет са музикантите от група Free 4 ALL , които бяха гости на екипа на предаването “Добър вечер, София“ - Тодор Бакърджиев-тромпет, Светослав Миланов – ел.пиано, Георги Попов - перкусии. В групата започнали трима, но разширяващите се музикални търсения на тримата, довели до необходимостта да търсят и нови членове. Днес са петима и не..
Чувството за принадлежност към дадена компания, новите взаимоотношения между работодател и служители, както и най-ценните фактори, с които работодателите задържат своите служители в компаниите си, са само част от темите на еднодневен форум в София. Темата за ангажираността винаги е номер едно в различни конференции. Този път решихме да се фокусираме..
За 12-а поредна година кампанията „Килограм доброта“ на Българска хранителна банка ще подкрепи хора в нужда от цялата страна. Инициативата ще се проведе тази събота и неделя в София. Събраните дълготрайни хранителни продукти ще бъдат използвани за подпомагане на над 60 000 възрастни хора и деца. “В предстоящия уикенд разчитаме на добро време навън,..
Конференция на тема "Виненият образ на България идентичност и послания" и следващо я винено изложение "DiVino" ще се проведат в един ден. Повече за тях пред БНР-Радио София разказа Емил Коралов от Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП), организатор на конференцията. "Това е форум за българското вино, в който участват..
Документалният филм "Алцек и българите в средновековна Италия" с режисьор Росица Лазарова-Сбаралия ще бъде показан в Общинския културен дом "Красно село" на 28 ноември с вход свободен. Преди това доц. д-р Тодор Чобанов ще изнесе лекция "Прабългарите в Централна и Западна Европа V-VII век по данни на археологията и палеогенетиката" ...
Диабет тип 2 е основен и независим рисков фактор за сърдечно-съдови и бъбречни заболявания. Според Международната диабетна федерация, половината от възрастните с диабет (240 млн. души в света) не знаят за заболяването си. Годишно диабетът причинява смъртта на около 6.7 млн. души, а над 537 млн. души живеят с тази диагноза. До 2045 г. се очаква 9%..