Адриан Николов: МРЗ трябва да зависи не само от средната, а и от други индикатори

През последните години идеята за създаване на европейска минимална работна заплата (МРЗ) става все по-привлекателна като полезен инструмент за осигуряване на справедливо заплащане и социално включване.  Поради национални традиции и правни рамки, нивата на МРЗ се различават значително и оставят много работници незащитени.

В България през юли 2022 г. МРЗ е била едва 363 евро, докато в Люксембург е стигала до 2313 евро на месец.

Европейските институции постигнаха споразумение по текст на директива през юни 2022 г. и беше прието от Съвета на 4 октомври 2022 г.

Съгласно новите правила определянето на МРЗ остава национална компетентност, но сега държавите членки ще трябва да гарантират, че техните национални МРЗ позволяват на работниците да водят достоен живот, като се вземат предвид разходите за живот и по-широките нива на заплащане.

Държавите членки разполагат с 2 години - до 15 ноември 2024 г., за да осигурят съответствие на националните мерки с новите правила.Бюрото на Европейския парламент в България, заедно с бюрата на Европейския парламент в Унгария и Германия, организира медиен брифинготносно Директивата за адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз.

В последните си дни Народното събрание прие транспонирането на европейската Директива за обвързване на минималната работна заплата със средната. Решението ще влезе в сила през 2024 година.

 „Острите и агресивни реакции на работодателите гледат по-скоро в бъдещето - там са заключени повечето рискове от прилагането на тази политика. Ако средната заплата, с която в момента я обвързваме, се движи много бързо, МРЗ ще започне да препуска. Хубавото е, че този път не чакахме събитията да ни догонят, а започнахме по-рано дискусията и въвеждаме мярката, която е неизбежна. ЕК не дава голям избор“, коментира пред Радио София Адриан Николов, експерт в Института за пазарна икономика.

По думите му, в България всяко увеличение на доходите за 2023 година с коефициент, който е под 17% - колкото официалната инфлация за 2022-ра, би означавало на практика намаление на заплатата от гледна точка на покупателната способност.

„Ако трябва да търсим начини да се подобри този модел, който в момента се въвежда, може би трябва да добавим към средната заплата други индикатори. Например коефициент, отчитащ официалната инфлация е много подходящ, тъй като той на практика измерва и покупателната способност на доходите; динамиката на пазара на труда, работната заетост, общата икономическа динамика и др.“, каза още Николов. И обърна внимание, че увеличаването на МРЗ не означава непременно автоматично индексиране на заплатите на останалите служители.

Нашата инфлация почти никак не е повлияна от промените на доходите на домакинствата и по-високите заплати в последните години. По-скоро е обратното – заплатите догонват.

Чуйте разговора на Антония Каменичка.

Още по темата:

• Виолета Иванова: След определяне на МРЗ социалните партньори трябва да надграждат