Виолета Иванова: След определяне на МРЗ социалните партньори трябва да надграждат

През последните работни дни на 48-ото Народно събрание се приеха промени в Кодекса на труда, с които се утвърждава автоматичен механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ). 
От началото на 2024 г. МРЗ ще е 50% от средната работна заплата за последните 12 месеца. При определянето размера на средната работна заплата ще се включват последните 2 тримесечия на предходната година и първите 2 на текущата.

Приемането на европейската Директива относно адекватни МРЗ е положителна стъпка за нарастването на минималните възнаграждения и защита на жизнения стандарт на нискодоходните групи, повишаване на тяхното потребление и покупателна способност, смята заместник-директорът на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) към Конфедерацията на независимите синдикати (КНСБ) Виолета Иванова:

„Очакваме в края на 2024 г. да има по-висок ръст на средната работна заплата. Според нашите прогнози, възможно е тогава МРЗ да бъде увеличена до 950-1000 лева, защото средната работна заплата за страната може да достигне до 2000 лв.“

Според Иванова приетият механизъм обаче има и недостатъци – той не  отчита всички критерии за измерване адекватността на МРЗ, както е посочено в самата Директива, съобразно необходимите разходи за издръжка на живот, за покупателната способност като следствие от засилени инфлационни процеси. Освен това социалните партньори не участват пряко в определянето на МРЗ, а имат косвена роля през колективния трудов договор.

На среща на сформираната от служебното правителство междуведомствена работна група за транспониране в българското на законодателство на Директивата относно адекватната МРЗ от КНСБ са настоявали да бъде направена дефиниция на адекватност, придружена със съответните измерители, индикатори и техните тегла.

„Очакваме в рамките до 2027 г. МРЗ постепенно да нараства и да достигне поне 80-90% от необходимите средства за издръжка на живот и заплата за издръжка. Това е нашата идея - да има плавен ход на средната и оттам на МРЗ, но социалните партньори да надграждат с договаряне, съобразно всички останали измерители, съобразени с Директивата“, подчерта още Виолета Иванова.

Актуалната картина показва обедняване на населението у нас. Изследване от края на 2022 г., например, показва, че при сформирана кошница с 20 важни хранителни продукти, у нас със средна заплата може тя да се купи 6 пъти, докато в Германия – 29.

Цяла година държавните институции не намериха решение за овладяване на инфлацията. На световните пазари в края на четвъртото тримесечие има успокояване на пазара. Но това не доведе до намаляване на цените в България.

Правителството предприе действия за проверка в търговските вериги и въпреки че са закъснели, тези мерки са необходими, каза още Иванова.

Още по темата:

• Адриан Николов: МРЗ трябва да зависи не само от средната, а и от други индикатори