Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Виолета Иванова: След определяне на МРЗ социалните партньори трябва да надграждат

Виолета Иванова
Снимка: knsb-bg.org

През последните работни дни на 48-ото Народно събрание се приеха промени в Кодекса на труда, с които се утвърждава автоматичен механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ). 
От началото на 2024 г. МРЗ ще е 50% от средната работна заплата за последните 12 месеца. При определянето размера на средната работна заплата ще се включват последните 2 тримесечия на предходната година и първите 2 на текущата.

Приемането на европейската Директива относно адекватни МРЗ е положителна стъпка за нарастването на минималните възнаграждения и защита на жизнения стандарт на нискодоходните групи, повишаване на тяхното потребление и покупателна способност, смята заместник-директорът на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) към Конфедерацията на независимите синдикати (КНСБ) Виолета Иванова:

„Очакваме в края на 2024 г. да има по-висок ръст на средната работна заплата. Според нашите прогнози, възможно е тогава МРЗ да бъде увеличена до 950-1000 лева, защото средната работна заплата за страната може да достигне до 2000 лв.“

Според Иванова приетият механизъм обаче има и недостатъци – той не  отчита всички критерии за измерване адекватността на МРЗ, както е посочено в самата Директива, съобразно необходимите разходи за издръжка на живот, за покупателната способност като следствие от засилени инфлационни процеси. Освен това социалните партньори не участват пряко в определянето на МРЗ, а имат косвена роля през колективния трудов договор.

На среща на сформираната от служебното правителство междуведомствена работна група за транспониране в българското на законодателство на Директивата относно адекватната МРЗ от КНСБ са настоявали да бъде направена дефиниция на адекватност, придружена със съответните измерители, индикатори и техните тегла.

„Очакваме в рамките до 2027 г. МРЗ постепенно да нараства и да достигне поне 80-90% от необходимите средства за издръжка на живот и заплата за издръжка. Това е нашата идея - да има плавен ход на средната и оттам на МРЗ, но социалните партньори да надграждат с договаряне, съобразно всички останали измерители, съобразени с Директивата“, подчерта още Виолета Иванова.

Актуалната картина показва обедняване на населението у нас. Изследване от края на 2022 г., например, показва, че при сформирана кошница с 20 важни хранителни продукти, у нас със средна заплата може тя да се купи 6 пъти, докато в Германия – 29.

Цяла година държавните институции не намериха решение за овладяване на инфлацията. На световните пазари в края на четвъртото тримесечие има успокояване на пазара. Но това не доведе до намаляване на цените в България.

Правителството предприе действия за проверка в търговските вериги и въпреки че са закъснели, тези мерки са необходими, каза още Иванова.

Още по темата:

По публикацията работи: Георги Нейков

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цвятко Кадийски

Ако сънародниците му са като него, значи българите са много добри хора

Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..

публикувано на 24.11.24 в 12:02

Просълзени, озарени, разсмяни хора

Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..

публикувано на 24.11.24 в 11:21

В палитрата от различни стилове влиза всичко

Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..

публикувано на 24.11.24 в 11:02

Доброто да се случи

Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...

публикувано на 24.11.24 в 09:33

Софийски разкази - Душата ми е стон

"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.

публикувано на 23.11.24 в 15:00
Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева

Адресите на любовта с „55 изповеди за любовта“

Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..

публикувано на 23.11.24 в 14:00
Паметникът на Любен Каравелов в Копривщица

Историята оживява - Любен Каравелов: вестник първи, вестник втори

Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..

публикувано на 23.11.24 в 16:00