По темата за миграционната политика в България, събеседник в „Ритъмът на столицата“ е Диана Радославова – адвокат и управител на Център за правна помощ „Глас в България“.
„За миграционна политика в България, по-скоро можем да кажем, че такава няма - заяви тя. - Страната ни реагира реактивно на нещата, които се случват, но не може да се говори за обмислена, балансирана, стратегически подплатена миграционна политика."
Тя уточни, че назад в годините сме имали възможност да извлечем много уроци, но винаги сме реагирали по един и същ начин, фокусирайки се на принудителните мерки, които са за защита на границата, за които много се говори – принудително задържане, принудително връщане, а друг елемент е, че се затварят очите за преминаването и пропускане през наша територия на стотици хиляди чужди граждани, които преминават през вътрешността на Европа, за което сме критикувани.
„Само през последната година сме свидетели на изключителна демонстрация на каналджийство, трафик, престъпна дейност, транзит, случващ се през границите на България, който е неконтролируем и отнема животи – както на мигранти, така и на българи", каза още Радославова.
„Ние като организация и по-голям граждански неправителствен сектор, апелираме за баланс и по-широка експертиза, в която политиката ни да може да е основана и на позитивни и превантивни елементи“, допълни още тя.
По думите ѝ, кризата с украинските бежанци показа, че в България няма развита интеграционна политика. Като част от общодържавната ни политика е фактът, че в България вместо всички процеси да се случват отвътре-навън, по-скоро се случват поради натиск отвън-навътре – и законодателни, и административни и чисто практически, те са защото Европа изисква нещо от нас, отбеляза Диана Радославова.
Чуйте повече от разговора на Лъчезар Христов в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..