По темата за миграционната политика в България, събеседник в „Ритъмът на столицата“ е Диана Радославова – адвокат и управител на Център за правна помощ „Глас в България“.
„За миграционна политика в България, по-скоро можем да кажем, че такава няма - заяви тя. - Страната ни реагира реактивно на нещата, които се случват, но не може да се говори за обмислена, балансирана, стратегически подплатена миграционна политика."
Тя уточни, че назад в годините сме имали възможност да извлечем много уроци, но винаги сме реагирали по един и същ начин, фокусирайки се на принудителните мерки, които са за защита на границата, за които много се говори – принудително задържане, принудително връщане, а друг елемент е, че се затварят очите за преминаването и пропускане през наша територия на стотици хиляди чужди граждани, които преминават през вътрешността на Европа, за което сме критикувани.
„Само през последната година сме свидетели на изключителна демонстрация на каналджийство, трафик, престъпна дейност, транзит, случващ се през границите на България, който е неконтролируем и отнема животи – както на мигранти, така и на българи", каза още Радославова.
„Ние като организация и по-голям граждански неправителствен сектор, апелираме за баланс и по-широка експертиза, в която политиката ни да може да е основана и на позитивни и превантивни елементи“, допълни още тя.
По думите ѝ, кризата с украинските бежанци показа, че в България няма развита интеграционна политика. Като част от общодържавната ни политика е фактът, че в България вместо всички процеси да се случват отвътре-навън, по-скоро се случват поради натиск отвън-навътре – и законодателни, и административни и чисто практически, те са защото Европа изисква нещо от нас, отбеляза Диана Радославова.
Чуйте повече от разговора на Лъчезар Христов в звуковия файл.
Лятната ваканция е за учениците, но не и за техните телефони. Взирането в екрана и скролването са още по-интензивни при младите хора. За съжаление, телефонът за много подрастващи се е превърнал в своеобразен лидер и ние, възрастните трябва да контролираме в някаква степен информацията, която детето приема с такова устройство - първо,..
Институтът по компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) към Софийския университет стартира съвместна програма с Лабораторията по компютърни науки и изкуствен интелект (CSAIL) към Масачузетския технологичен институт (MIT CSAIL). Началото беше поставено на официална церемония в София Тех Парк. MIT е №1 в света по..
АГ-отделението в пернишката МБАЛ "Рахила Ангелова" е пред затваряне заради липса на достатъчно кадри. Командированите от София акушерки този месец са в отпуск и не се знае дали ще се върнат. Директорът на болницата е подал оставка, но проблемът не може да реши който и да застане на този пост, коментира пред БНР-Радио София д-р Ивайло..
Cairos AI – българският инструмент, който превръща текстови команди в готови за използване 3D анимации чрез интегриращ разговорен AI, богат motion library и AI-синтез представи в ефирана Радио София Христо Велев , основател на компанията за визуални ефекти Bоttleship. Cairos.ai е уеб базирана платформа за автоматично анимиране на 3D аватари, като..
Поети, хора на словото - Ясен Атанасов, Димитър Кенаров, Иван Димитров, гостуваха в предаването “Радиокафе“ в разговор за поезията между кориците на антологията “София Поетики“, събирана в последните 20 години, откакто съществува и едноименния фестивал и ролята на изкуството като платформа за споделяне на социални и политически..
Какви са различните форми на страха? - проф. Амелия Личева изследва темата чрез поезия в новата си книгата "Крепости срещу страха". Книгата "Крепости срещу страха" е тематична, концептуална, опитва се да изследва различните форми на страх: личния, екзистенциалния, а също и страховете, породени от времето, в което живеем. Страхове, свързани с..
Тази вечер, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей ще бъде открита изложбата “Глад 2.0“ по повод 109-ата годишнина на Музея и се осъществява в партньорство с Художествена галерия - Казанлък. Изложбата интерпретира фундаменталната тема за глада в пет различни аспекта – физически глад, глад за самосъхранение, глад за сигурност, глад за истина и..