Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Дизайнерът Владимир Каралеев за бързата мода: Все едно живеем на кредит, който природата и планетата не могат да изплатят

Как разрастването на модната индустрия влияе върху климата и околната среда?

Снимка: Радио София

Според проучвания, производството на облекло е вторият по големина индустриален замърсител. Всяка материя има своя въглероден отпечатък върху климата в резултат на добив, енергия за производство, транспортиране, отпадъци. Затова се обръща все повече внимание върху регулирането на тази индустрия. Устойчивите практики са решение, с което всеки може да промени екологичния отпечатък.

Научната гледна точка по тази тема е на д-р Надежда Ангелова – главен асистент в катедра „Неорганична химия“ към Факултета по химия и фармация на СУ “Св. Климент Охридски”. Тя е част и от авторския екип на Климатека.

Свръхпроизводството и свръхконсумацията на различни текстилни материали, според нея е една първопричина, свързана с нуждата на човек да се облича и да изглежда добре.

„Има проучвания, които показват, че това как човек се чувства има пряко влияние от това как той изглежда. Облеклото е вид изразяване на идентичността, а всеки има нужда да се изразява по този начин, а същевременно, модната индустрия много се радва на това ние да се изразяваме чрез различни модни аксесоари, по възможност повече“, поясни още тя.

Стряскащи данни за модната индустрия и мащабите от нейното замърсяване посочват, че за последните 20 години, обемът на гардероба в световен мащаб се е увеличил с 400 процента и това е глобална тенденция, твърди Надежда Ангелова.

“С тези темпове не се знае точно докъде ще стигне замърсяването, защото всяка една продукция, след това има отпадък“, допълни тя.

Дали основният източник на този проблем са марките, които редовно предлагат нова продукция, чиито цени са приемливи?

„Там обикновено се използват по-нискокачествени материали, поради което те са с по-кратък живот. За съжаление, по последни данни над 80 милиарда модни дрехи се произвеждат на година и една част от тези дрехи се изхвърлят същата тази година“, каза д-р Надежда Ангелова.

Относно това какви са начините, чрез които модата замърсява, д-р Надежда Ангелова очерта 3 основни етапа – етап производство, транспорт и когато дрехата стане непотребна.

В разговора тя разясни подробно всеки един от тях, както и какво могат да предприемат модните индустрии, за да намалят негативното влияние. 

Необходимо е да бъде направена оптимизация на процеса, а това е свързано с иновации, които да са по-щадящи и устойчиви, посочи тя.

Д-р Надежда Ангелова отправи и своя съвет към потребителите  - за осъзнато и обмислено пазаруване на модни дрехи.

Другата гледна точка е тази на самата модна индустрия. Владимир Каралеев е млад български дизайнер, който от години живее и се развива в Берлин. Неговият бранд е малък, колекциите му са от подбрани платове, а мисълта, която влага в неговите продукти е насочена не само към твроческата му дейност, но и към грижата за природата. С Владимир поговорихме за неговото начало в модата и за важните теми като устойчивост и приросъобразния начин на работа в бранша.



"Нямам ясен спомен как съм започнал, имам ранни детски спомени за допир с платове и всичко ми се струваше съвсем спонтанно. Роден съм през 80-те и всеки шиеше сам заради ограничения достъп до модата през това време.  Вкъщи винаги имаше една шевна машина. Баба ми шиеше, а леля ми носеше сп. "Бурда". Това бе различно от ежедневието и ми се струваше много интересно, а именно хилядите възможности, които един плат ти дава. В тийнеджърските години започнах с опитите да сътворявам дрехи, които после носехме на рейв партита през 90-те. Виждахме идеи от западните телевизии и ние сами ги реализирахме. След края на партито тези дрехи се разпадаха, защото не бяха ушити толкова добре, но на никого не му правеше впечатление. ", разказва с усмивка Владимир. 

На 19 години Владимир заминава за Берлин, където успява да осъществи своята мечта, която е мислил за непостижима. Дизайнерът определя този град като синтез между всички области на културата.

"Много е важна средата, в която се намираш. Самата културна обстановка и градската среда са важни. Берлин беше достъпно пространство, в което можеш да градиш. Йерархията бе много по-различна от Париж и Милано, в Берлин нямаше правила, всеки изграждаше своя осбствена среда и в музиката, и в модата. Тук имаш чувството, че допринасяш с твоето творчество за развитието на града."

Една от темите, които вълнуват дизайнера е устойчивостта на модата и минималното замърсяване. 

"Модата е световен замърсител, веднага след селското стопанство. Въпросът не е да спрем да консумираме, просто вече не можем да си позволим да изхвърляме. Трябва да се замислим какво правим и купуваме, защото по-голямата част от бързата мода не използва качествени материи, които да се разграждат и рециклират. Това е огромно проблем. Искам хората да се замислят, когато купуват неща, да оценяват качеството. Трябва да отделяме време и да се замисляме какво купуваме. Ние консумираме неща, които не можем да си позволим. Ограничени сме откъм ресурси. Все едно живеем на кредит, в един момент трябва да го изплатим, а природата и планетата нямат толкова ресурси."


Цялата тема може да чеуете в разговорите на Елена Пъневска.




По публикацията работи: Спаска Давранова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

С отношение и с грижа

На 8 май се отбелязват 10 години от социалната чайна с пътуващите в момента чайници с Мая Донева: "Днес съм в една кола пълна с чайници от Брюксел. 64 чайници от различни части на света, комбинираме ги с децата, получили първа работа в Социалната чайна. В момента съм на една отбивка пред Кьолн. На 8 май сме в София, на 9 - във Велико Търново, на 10 -..

публикувано на 05.05.24 в 11:56

Православието винаги е докосвало изкуството

Евгени Серафимов, създател на школата "Новите майстори" за две събития там: Кюстендил е град на художниците. Но за пръв път ще бъдат представени като иконописци. Факт е, че от около 50 действащи, има доста автори, които се занимават с иконопис. Успях да издиря осем имена и за пръв път ще бъдат представени като иконописци в двора на черквата...

публикувано на 05.05.24 в 09:57
Петко Теофилов пред кабинета си в къща-музей Димчо Дебелянов

Историята оживява - Петко Теофилов, беседа първа

Родният дом на най-нежния лирик в българската литература - Димчо Дебелянов е любимо място за работа и вдъхновение на всеотдайния и решителен копривщенец, за когото ще разкажем днес.  Той се казва Петко Теофилов - първият директор на Дирекция “Музеи” в град Копривщица: Разговор с доц.д-р Марина Теофилова - изкуствовед, преподавател в катедра..

публикувано на 04.05.24 в 16:05
Ул. “Московска”

Софийски разкази - Разходка по “Московска”

Ул. “Московска” е една от визитките на столицата ни. Преди се е казвала "Орханийска". Началото ѝ е при ул. "Малко Търново", където сега е ДА "Архиви". Преди там е била старата часовникова кула, съборена според легендата, по настояване на часовникарските ателиета. Друга легенда свързва къщата на номер 15 с любовница на Фердинанд, но всъщност къщата е била..

публикувано на 04.05.24 в 15:00

Адресите на любовта - Сава Хашъмов

Сава Хашъмов се жени за вдовицата на своя учител Да, наистина имам три брака и доста любовни авантюри, но аз съм зодия Риби - когато се влюбя, се женя - казва в интервю приживе, доайенът на Народния театър Сава Хашъмов. Той играе в академичната трупа 43 сезона, пресъздавайки повече от 100 роли. Елегантен, висок, с аристократично излъчване,..

публикувано на 04.05.24 в 14:00
Алекси Калев

Фестивалът ражда и любов

Мидалидаре рок с Алекси Калев - покана отсега: "Почнахме в 2017, това ще е четвъртото издание. Все още магнитът са артистите, но се стараем хората да идват за фестивалното изживяване. Пуснахме 1000 билета "на зелено", без имена и ги продадохме за 10 минути. Това, което правим е като европейски фестивал.  Миналата година имахме 20000 души за..

публикувано на 04.05.24 в 11:54
Мария Веселинова

Ах тези родители

Мария Веселинова, режисьор на "Ах тези родители" за спектакъла и за отношенията родители-деца: Идеята дойде от сина ми, който много хареса едноименната книжка, писахме на автора, той даде съгласие. Реално ни трябваше добър автор, който да превърне идеята в пиеса. Получи се много добре. Работата не е лесна. Темата е важна за родителите - в спектакъла..

публикувано на 04.05.24 в 10:16