Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Дизайнерът Владимир Каралеев за бързата мода: Все едно живеем на кредит, който природата и планетата не могат да изплатят

Как разрастването на модната индустрия влияе върху климата и околната среда?

Снимка: Радио София

Според проучвания, производството на облекло е вторият по големина индустриален замърсител. Всяка материя има своя въглероден отпечатък върху климата в резултат на добив, енергия за производство, транспортиране, отпадъци. Затова се обръща все повече внимание върху регулирането на тази индустрия. Устойчивите практики са решение, с което всеки може да промени екологичния отпечатък.

Научната гледна точка по тази тема е на д-р Надежда Ангелова – главен асистент в катедра „Неорганична химия“ към Факултета по химия и фармация на СУ “Св. Климент Охридски”. Тя е част и от авторския екип на Климатека.

Свръхпроизводството и свръхконсумацията на различни текстилни материали, според нея е една първопричина, свързана с нуждата на човек да се облича и да изглежда добре.

„Има проучвания, които показват, че това как човек се чувства има пряко влияние от това как той изглежда. Облеклото е вид изразяване на идентичността, а всеки има нужда да се изразява по този начин, а същевременно, модната индустрия много се радва на това ние да се изразяваме чрез различни модни аксесоари, по възможност повече“, поясни още тя.

Стряскащи данни за модната индустрия и мащабите от нейното замърсяване посочват, че за последните 20 години, обемът на гардероба в световен мащаб се е увеличил с 400 процента и това е глобална тенденция, твърди Надежда Ангелова.

“С тези темпове не се знае точно докъде ще стигне замърсяването, защото всяка една продукция, след това има отпадък“, допълни тя.

Дали основният източник на този проблем са марките, които редовно предлагат нова продукция, чиито цени са приемливи?

„Там обикновено се използват по-нискокачествени материали, поради което те са с по-кратък живот. За съжаление, по последни данни над 80 милиарда модни дрехи се произвеждат на година и една част от тези дрехи се изхвърлят същата тази година“, каза д-р Надежда Ангелова.

Относно това какви са начините, чрез които модата замърсява, д-р Надежда Ангелова очерта 3 основни етапа – етап производство, транспорт и когато дрехата стане непотребна.

В разговора тя разясни подробно всеки един от тях, както и какво могат да предприемат модните индустрии, за да намалят негативното влияние. 

Необходимо е да бъде направена оптимизация на процеса, а това е свързано с иновации, които да са по-щадящи и устойчиви, посочи тя.

Д-р Надежда Ангелова отправи и своя съвет към потребителите  - за осъзнато и обмислено пазаруване на модни дрехи.

Другата гледна точка е тази на самата модна индустрия. Владимир Каралеев е млад български дизайнер, който от години живее и се развива в Берлин. Неговият бранд е малък, колекциите му са от подбрани платове, а мисълта, която влага в неговите продукти е насочена не само към твроческата му дейност, но и към грижата за природата. С Владимир поговорихме за неговото начало в модата и за важните теми като устойчивост и приросъобразния начин на работа в бранша.



"Нямам ясен спомен как съм започнал, имам ранни детски спомени за допир с платове и всичко ми се струваше съвсем спонтанно. Роден съм през 80-те и всеки шиеше сам заради ограничения достъп до модата през това време.  Вкъщи винаги имаше една шевна машина. Баба ми шиеше, а леля ми носеше сп. "Бурда". Това бе различно от ежедневието и ми се струваше много интересно, а именно хилядите възможности, които един плат ти дава. В тийнеджърските години започнах с опитите да сътворявам дрехи, които после носехме на рейв партита през 90-те. Виждахме идеи от западните телевизии и ние сами ги реализирахме. След края на партито тези дрехи се разпадаха, защото не бяха ушити толкова добре, но на никого не му правеше впечатление. ", разказва с усмивка Владимир. 

На 19 години Владимир заминава за Берлин, където успява да осъществи своята мечта, която е мислил за непостижима. Дизайнерът определя този град като синтез между всички области на културата.

"Много е важна средата, в която се намираш. Самата културна обстановка и градската среда са важни. Берлин беше достъпно пространство, в което можеш да градиш. Йерархията бе много по-различна от Париж и Милано, в Берлин нямаше правила, всеки изграждаше своя осбствена среда и в музиката, и в модата. Тук имаш чувството, че допринасяш с твоето творчество за развитието на града."

Една от темите, които вълнуват дизайнера е устойчивостта на модата и минималното замърсяване. 

"Модата е световен замърсител, веднага след селското стопанство. Въпросът не е да спрем да консумираме, просто вече не можем да си позволим да изхвърляме. Трябва да се замислим какво правим и купуваме, защото по-голямата част от бързата мода не използва качествени материи, които да се разграждат и рециклират. Това е огромно проблем. Искам хората да се замислят, когато купуват неща, да оценяват качеството. Трябва да отделяме време и да се замисляме какво купуваме. Ние консумираме неща, които не можем да си позволим. Ограничени сме откъм ресурси. Все едно живеем на кредит, в един момент трябва да го изплатим, а природата и планетата нямат толкова ресурси."


Цялата тема може да чеуете в разговорите на Елена Пъневска.




По публикацията работи: Спаска Давранова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Колаж: БНР

Музикотерапия за Нобелова награда!

Терапията с музика и ритъм става все по-актуална и това се обуславя от нарастване броя на деца с проблеми в развитието. Хората с проблеми ходят при различни терапевти, при нас идват едва ли не последни. Понеже увлича емоционално, се подценява. Гледа се на нея като на забавление. У нас музикотерапията е маргинализирана, но изследвания..

публикувано на 17.04.25 в 14:55
Георги Тодоров, кмет на район

В "Люлин" няма да приемат хора от незаконните постройки в "Западна фабрика"

Изпълнението на заповедта от 31.10.2016 г. на Столичната община, която разпорежда премахването на незаконно изградени постройки на общинска земя в кв. “Захарна фабрика”, в които години незаконно са живели роми, продължава да “буди духовете” в столицата. След извеждането на ромите от район “Илинден” и информация за настаняването им в различни райони на..

публикувано на 17.04.25 в 13:23
Младите ентусиасти бяха гости в

Млади хора радват нуждаещи се възрастни с провизии, средства и време за общуване

Екип от ентусиазирани млади хора  от “Гласът на София“ гостуваха в предаването “Добър вечер, София“, по повод поредната благотворителна инициатива, която организират. Кампанията се състои в това, че популярни личности, сред които певци и музиканти раздават великденски продукти (кори с яйца, пресни козунаци, бои за яйца, цветя, както и парични..

публикувано на 17.04.25 в 13:18

По Великден паркираме без Синя и Зелена зона в София

Зоните за почасово платено паркиране в София няма да работят в четирите почивни дни за Великден, съобщават от Центъра за градска мобилност. Паркирането и в центъра на столицата ще е без такси. Общенски служители няма да поставят скоби, да налагат глоби или репатрират автомобили на 18, 19, 20 и 21 април .

публикувано на 17.04.25 в 12:13

Ученици от Перник с флаери към шофьори в кампания за пешеходци

Ученици от Детско полицейско управление в 12-то основно училище в Перник раздаваха флаери на водачи на МПС на паркинга на един от големите търговски обекти в града в сряда. Инициативата е на ОДМВР и е част от кампанията "Внимание! Пешеходци зад автомобила”. Кампанията стартира на 12 февруари т.г. На видни места на паркингите бяха поставени табели,..

публикувано на 17.04.25 в 12:05
Бонка Василева - общински съветник от ПП-ДБ-СС

Проектобюджетът на София - реалистичен план за нашите възможности

Проектобюджетът на София - реалистичен план за нашите възможности Публичното обсъждане на проекта за Бюджет 2025 се състоя снощи в аулата на Софийския университет "Св.Климент Охридски". Кметът Васил Терзиев и неговият екип представиха акцентите в приходната и разходната част на проектобюджета, който е на стойност 2.84 млрд.лева. 77% от бюджета отива..

публикувано на 17.04.25 в 11:51