Как да се научим да живеем със стреса?

"Понякога ние не разбираме какво точно представлява стреса и как той въздейства на нашето тяло. Точно в момента, в който сме в най-големия стрес, ние като че ли се дистанцираме от тялото си, стоим някъде встрани и го наблюдаваме, или тотално не се сещаме за него. Ние се сещаме за неговите сигнали в момента, в който то вече толкова е увредено, че на нас ни трябва доста сериозна интервенция за да можем да продължим да живеем пълноценно", отбеляза Куманова.

По думите й работата под стрес е хубаво нещо, защото изважда най-доброто от нас, но много е важен балансът. "Когато ние нямаме отговор на въпроса какво точно става с нас, то ние изпадаме в дебрите на безпомощността, която пък от друга страна увеличава и количеството кортизол в нашето тяло", посочи специалистът.

"Дори нивото на субективен стрес да е намаляло, тоест усещанията ни от събития, които са минали през нас две години назад, те ни се отразяват в сегашния етап от живота. Ние не можем да кажем, че сме се справили със стреса защото той остава в нас, остава в нашия мозък и за съжаление се отразява върху физиологичните функции на нашето тяло", каза Куманова. Тя добави, че колко бързо остаряваме зависи от това, доколко ние можем да се справим със стреса.

Когато стресът се натрупа, той носи голямо натоварване – от една страна върху финансите на компанията, защото има много болнични дни, а от друга страна - върху самата икономика на държавата и върху здравната ѝ система. Със стрес е свързано развитието на автоимунни, онкологични, диабетни и други заболявания.

"Най-стресовите професии са тези, които са свързани с отговорност за много хора и с работа за хора. Но иначе погледнато няма професия, която да не е стресираща", отбеляза психологът. Относно твърдението, че е добре човек да сменя попрището си на няколко години тя каза:

"Това е нов рестарт за мозъка като цяло. Дори се счита, че на 45 години ако човек реши да завърши някакъв тип образование, то той ще удължи живота си поне с още 10-15 години. Мозъкът по принцип е орган, който трябва да бъде натоварван, а натоварването идва точно от това - от новото предизвикателство, от смяната на попрището. Естествено това нещо трябва да стане плавно, а не супер стресиращо, както се получава в нашето ежедневие заради икономическата обстановка".

Тя отбеляза, че темата за менталното здраве е табу в нашето общество и отношението към хората, които са стресирани и депресирани бива осъдително. Специалистът посъветва да обръщаме внимание на малките неща в живота и да се радваме на всичко, които природата ни дава и да се научим да живеем в хармония с нея.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.