Експозиция показва Иван Андонов от реалистичен до абстрактен колорист

Повод да си спомним за Иван Андонов (1934-2011) можем да намерим не само в киносалоните като режисьор (игралните „Опасен чар“, „Вчера“, „Дами канят“, „Адио, Рио“ и др., както и анимационни) или актьор („На малкия остров“, „Отклонение“ и „Иван Кондарев“), но и в галериите за изобразително изкуство.

Поредната възможност е в галерия „Арте“, където до 3 април е подредена седмата самостоятелна изложба на Андонов.

В експозицията са включени близо 20 от маслените картини на Иван Андонов - от голямоформатни до кавалетни, от ранни пейзажи до поетични абстрактни платна, създадени след 2000 г.

„В киното присъствието му е толкова ярко, създал е толкова забележителни неща, че творчеството му като художник остава в сянка, но това е незаслужено.Самият Иван Андонов е намирал в изобразителното изкуство спасителен бряг“, каза за него пред Радио София проф. Станислав Памукчиев (►) . Той цитира интервю, в което Андонов признава: „Заспивам и сънувам живопис. Събуждам се и мисля за картини.“ Явно е бягат от шумотевицата и суетата, съзерцавал е, вглъбявал се е с четката и платното – „там където са се чували само звуците на боите, на цветовете“.

По думите на Памукчиев, живописта остава най-съкровеното, интимно място за Андонов. Сравнително късно му се услажда да прави изложба, да се преживява като художник. Сега набира сила цялото му творчество, днес можем да разберем наистина колкото талантлив човек е. Може би най изразеното е изключителен колорист. А това е дарба.

Тази свръхчувствителност към колорита най-накрая го изведе в чиста абстракция - там, където цветовете говорят сами себе си.

Самата живопис става сюжет и тема на късните му неща. Стилът му от реалистичен се развива към абстрактен.

Снимка: Галерия „Арте“