Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо България може, а още не е лидер в балнеологията

Снимка: БГНЕС

България има шанс да стане балнеолидер след направените инвестиции в курорти през последните 10 години, но ни трябва политическа воля и пари за инфраструктура, ребрандиране и реклама като място за целогодишен здравен туризъм.

Това изтъкна пред Катя Василева и Радио София председателят на Български съюз по балнеология и СПА туризъм (БСБСПАТ) и вицепрезидент на Европейската СПА асоциация д-р Сийка Кацарова.

По думите ѝ, държавата е длъжник на българина, който си плаща здравните осигуровки. По време и след ковид пандемията у нас не бяха направени инвестиции в профилактика и рехабилитация в здравните ни курорти.

„За това нямахме целеви инструменти и мерки, за разлика от Литва, Румъния, Словакия. Не са малко българите, желаещи да отидат на балнеопроцедури, например, но нямат възможности. РЗИ сигурно имат данни колко хора в страната страдат от постковид синдром. От програмите за профилактика на НОИ се възползват едва 45-50 хиляди души“, допълни д-р Кацарова.

Тя даде като добър пример практики в Чехия, Франция, Германия и уточни, че наши курорти вече работят с чужди здравни каси, а у нас хората трябва да имат връзки, за да се включат по програми на НОИ.

Как може да се ползват рехабилитационни програми – по клинична пътека или чрез НОИ, разясни д-р Татяна Ангелова, специалист по физикална и рехабилитационна медицини, експерт към БСБСПАТ.

По клинични пътеки мое да се отиде в специализираните болници за рехабилитация, които са на подчинение на Министерството на здравеопазването или са частни.

Голяма част от тези специализирани болници, разположени в различните наши балнеокурорти, приема и по НОИ програмите. Важно е да се знае, че от осигурителния институт може да се възползват предимно хора в работоспособна възраст и някои инвалиди.

Пенсионери могат да ползват подобни услуги чрез личните си лекари с талон №3 или талон №7 за хоспитализация в някоя от специализираните болници за рехабилитация във Велинград, Хисар, Павел баня или Кюстендил.

„Covid-19 показа пробойните на здравеопазването в България, които са и в рехабилитацията – посочи д-р Ангелова. – Имаме висока съдовата патология и смъртност, а не използваме всичките наши балнеоклиматични курорти за превенция на здравето. Цялата дейност на здравното министерство е насочена към болния човек, а не към профилактиката и превенцията, а тя е по-евтина и много ефективна при много от заболяванията. В това отношение сме длъжници на нашето население.“

Нямаме стратегия, която да определи според дебита на водата колко легла могат да бъдат обслужвани от съответната база в курортите.

Според специалиста, за да има благотворен ефект, престоят в балнеокурорта трябва да е поне 14 дни. У нас повече програми предлагат по-кратък период.

В Западна Европа престоят е между 18 и 21 дни.

Д-р Ангелова отбеляза още, че у нас здравните ни курорти са в екологично чисти райони - край морето, около или в планините. И е особено важно да използваме рационално тези богатства.

Японците, например са оценили и включили Родопите в световен каталог с места, които оказват благотворно влияние върху човека. Въздухът в тази планина е с високоотрицателна йонизация, фитонциди и билкови аромати.



По публикацията работи: Георги Нейков


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пирдоп е малък град, богат на личности

Днес предаването гостува на община Пирдоп, където от днес се провеждат „Влайкови дни“.  Дългогодишна традицияе през месец май в Пирдоп да се организират културните празници на града.  Богатата културна програма ще бъде представена от 11 до 24 май. Тази година Влайковите дни ще бъдат белязани от 160-ата годишнина от рождението на Тодор Влайков..

публикувано на 11.05.25 в 10:19
Стефан Спасов

Софийски разкази - Стефан Спасов за “Забравената цивилизация“

Културното наследство между 1944 и 1989 е обект на страницата на  Стефан Спасов " Забравената цивилизация ": "Избрах втората половина на 20 век, защото не се обръща много внимание към нея. Началото ми бе любителско, само снимах и публикувах. Постепенно това се разви сериозно, опитах се да се свързвам с авторите на произведения, на архитекти на..

публикувано на 10.05.25 в 16:00
Йерусалим днес

Историята оживява - Хаджиите от Банско, част първа

Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: "В научната статия на израелските учени Майкъл Чернин и Шай Халеви от Израелската служба за..

публикувано на 10.05.25 в 15:00
Мария Сутич

Адресите на любовта – Мария Сутич, жена-войн от Хвърковатата чета

Въпреки, че паметта ѝ е почетена с паметници в Белово и родния ѝ Пазарджик, днес малцина знаят името на Мария Сутич – единствената жена в Хвърковатата чета на Георги Бенковски, станала поборничка от любов. Тя и съпругът ѝ, далматинецът Иван Сутич, служител на Барон-Хиршовата железница са младоженци, но когато той решава да се присъедини към..

публикувано на 10.05.25 в 14:00
Мария Бакалова и Елена Телбис

Силата да продължим след смъртта

„Това, което остава“ на Димитрис Георгиев тръгва с гала премиера: "Вдъхнови ме нещо много трагично. В съзнанието ми остана конкретната песен, която вървеше по времето на катастрофата, в която загина баща ми, аз също бях там. В началото това бе първа сцена, проследяваме последствията от един трагичен инцидент. Беше неизбежно да надградим сценария, той..

публикувано на 10.05.25 в 11:23
Наско Стаменов

Въпросът е "колко", не толкова "какво"

Вкус: наука за храненето – събитие от Ratio. Какво означава „вкус“? Как го възприемаме, как се променя и какво влияние има той върху начина, по който се храним? Гост – Наско Стаменов, учител в НПГМ, част от "Корпус за бързо гърмене": "Когато човек види, че нещо се случва, нормално е да се запита защо се случва така. Имаме невронна връзка,..

публикувано на 10.05.25 в 10:51
Албена Попова и Северина Митева

Всички гледни точки в среда на доверие

Какво е фасилитиране и как да го правим успешно. На тази тема ще говори Давид Бийота - създател на метода на компаса. За всички, които се интересуват от динамиката в група и искат да водят, обучават и управляват групи от хора. Албена Попова, Сашка Витанова и Северина Митева ни говорят за фасилитирането: "Думата не намери подходящ еквивалент на..

публикувано на 10.05.25 в 09:54