Изпълняват ли тук медиите достатъчно добре ролята си на филтър?
Във време, когато изкуственият интелект навлиза в информационното пространство, става все по-трудно да отсеем истината от лъжата и хибридната истина. Доказано е, че вече се пишат статии от изкуствен интелект, дори такива, които звучат като научни резюмета…
Представяме ви акцентите от конференцията "Замъгляване на истината, дезинформация в Югоизточна Европа". Една от дискутираните теми на нея е тази за фалшивите новини – колко трудно дори медиите ги разпознават и как понякога се случва те да ги предават нататъ,к и така информирането на обществото става още по-сложно.
В центъра на конференцията бе емоционалната и вярна реч на Георги Господинов.
Той направи паралел с някогашната пропаганда която беше лесно разпознаваема и неефективна:
"От друга страна, тя създаде трайно недоверие в публичното говорене, недоверие в собствените държавни институции. Когато в последните години дойде реториката на популизма и езикът се смени, изведнъж се оказахме неподготвени и объркани. Силата на вкуса, която се предполага че сме отработили по времето на комунизма, изведнъж се сломи пред по-изкусителното говорене - ние не го разпознахме директно като пропаганда".
"Пропагандните войни винаги траят по-дълго от истинските и там не се подписват примирия, нито се разпускат армиите", отбеляза той.
"Разбираме всичко това, но успяхме ли да го разкажем? Да разкажем не сухо и през числа, а през историите и телата, които стоят зад тези числа. Днешната битка с конспиративните теории и дезинформация, не е просто битка за истината, а битка на разказите ни за истината", изтъкна писателят.
"Темата за замъгляването на истината, за роенето на фалшивите версии за света още повече актуализира силата на литературата, която се явява естествен антидот, противоотрова на фалшивите новини – те също претендират да обяснят човека и света, само че по евтин, плосък и фалшив начин", посочи още той.
Другата супер сила на историите и литературата формира подтик към състрадание и емпатия към героите. Емпатията е особено важна, особено в този разделен свят, където производството на омраза и врагове е основна индустрия.
Писателят изтъкна, че най-важната роля на литературата, образованието и културата е да работят за формиране на вкуса, защото човекът с вкус по-трудно се поддава на пропаганда.
Друг основен акцент в конференцията е позицията на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ), техния по-различен, критичен поглед към медиите, поглед не единствено върху България, а върху цяла Европа. Какви са техните наблюдения, представи ги Ирина Недева:
"Само ден след поредните предсрочни, пети поред парламентарни избори, можем сериозно да се запитаме каква е ролята на дезинформацията в кампанията и в продължаващото подкопаване на доверието в демокрацията: Размиването на фактите, създаването на несигурност, объркването, е първата стъпка към разколебаването на мисленето, което поставено върху несигурните пясъци на недоверието, води до рязка промяна на поведението. Това е начинът да накараш един човек да предприеме вредни за себе си действия", изтъкна тя.
За жалост от 2017 година насам Бъгария се оказва доста подходящ пример за силата на дезинформационните кампании, посочи още Недева. Но основание за оптимизъм има, бе категорична тя. Чуйте.
Ще бъде ли "мъртва" телевизията, или ще се промени по някакъв хибриден начин.
Може да се окаже, че на младото поколение телевизията няма да е основната медия, защото тя е в ръцете им.
Тя трябва да бъде бърза, да стига веднага до тях. И това ще са телефоните и социалните мрежи.
По темата за "замъгляването", дезинформацията и фалшивите новини е и мнението на проф. Веселина Вълканова:
"Аз се надявам журналистиката на бъдещето да се придържа към тези традиционни класически ценности - свободата на словото, независимата, обективна, проверена и в същото време бърза информация".
На 3 април тазседмичните коментатори във "Форум" Иван Господинов - председател на УС на сдружение "Образование без раници", и Стоил Цицелков – социален и културен антрополог, от "Обединение Честни избори" (ОЧИ), разсъждаваха по следните теми: Доброволчеството в България. Защо трансплантациите на органи у нас още не могат да стигнат..
Няма съществен спад на донорските ситуации в България. Запазва се тенденцията от последните години. През 2024 г. има малко по-малко, отколкото през по-миналата година, заради случаи в края на 2023-та . През миналата календарна година у нас са трансплантирани органи на 34 души след 16 донорски ситуации . Получавали сме предложения на..
Младежкото доброволчество в България е популярно в по-малка степен, спрямо процента младежи, които полагат доброволен труд в другите европейски страни. В опит да повиши доброволческите навици и интереса към каузите с идеална цел, фондация "От нас зависи“ постави началото на инициативата "Дай 5!“ през 2024 г. В това време организацията..
В средата на годината се очаква Столичният общински съвет (СОС) да приеме нова наредба за общинските жилища . Предстои документът да бъде качен за публично обсъждане , след което да бъде обсъден и от ресорните комисии, за да може да се приложи по-добра и успешна социална политика в тази посока. Общински съветници, участвали в създаването на..
Певицата Велека Цанкова и Ивайло Манев разказаха за втория албум на формацията "Новините в джаза" , който се нарича "Шипков мармалад" . Барабанистът Ивайло Манев разкри своята връзка с формацията. "С колегите бяхме студенти на Михаил Йосифов и той още от тогава ни покани да работим с него. За тези три години създадохме много музика,..
Годишнина от рождението на арх. Никола Лазаров и Световния ден на културното наследство, както и празника на София по повод обявяването ѝ за столица, са причините за откритата изложба "Архитектурното наследство на София" с творби на ученици , възпитаници на две паралелни гимназии - Националната гимназия за приложни изкуства Св. Лука” и..
Витоша да е място, което софиянци да могат да посещават целогодишно, за да прекарват пълноценно време сред природата и да спортуват. Място, в което децата, ще бъдат ски- и сноуборд шампиони, ще могат да се развиват. Това са част от идеите, които кметът Васил Терзиев е заложил в своята „Визияза Витоша“ . Петте ключови елемента на..