В Националния интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България (2021 – 2030 г.), представен и пред Европейската комисия, трябва да се засили ролята на местните власти за постигането на набелязаните цели.
Глобалната цел, заложена и в Парижкото споразумение, е да се ограничи затоплянето на планетата до не повече от 1,5 градуса в следващите 7 години, за да се надяваме на някакъв обратим ефект от климатичните изменения, обусни пред Радио София Мария Манолова. Тя е сред авторите на Климатека, от 2017 г. е част от екипа на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект – най-старата организация в сферата на общинското енергийно планиране в България.
Според нея България изпълнява минималните изисквания и представя вяли амбиции пред ЕК. В сферата на провеждането на енергийна и климатична политика у нас често се срещат ограничения и непълноти от страна на законодателството, които възпрепятстват пряко постигането на съществени резултати, ограничават участието на гражданите и енергийните общности в процеса на енергийната трансформация. Именно затова са необходими промени в настоящия Закон за ограничаване на изменението на климата на България.
Всяка държава от ЕС е длъжна до юни 2023 г. да изготви актуализиран проект на своя национален план в сферата на енергетиката и климата и да го представи в окончателен вид през юни 2024 г. Особено внимание се поставя и върху създаването на система за мониторинг и контрол, която ще докладва напредъка за постигането на целите до 2030 г.
„Нямаме поставени цели в секторите на сградите, на селското стопанство и на отпадъците и транспорта. ЕК обмисля от 2027 г. да действа схема №2 за търговия с емисии точно за тези сектори – на тях се дължат около 60% от емисиите в Европа, каза още Манолова.
Тя подчерта, че местните власти са важна брънка във веригата за постигане на целите. В София например, добра инициатива е отварянето на енергиен център в район „Слатина“ през изминалия месец. Подобни центрове вече работят с размах Бургас и Габрово и това личи по облика на градовете. Добри примери има и в по-малки градове - Етрополе, Благоевград, Смолян Добрич, Лясковец, Павликени.
Чуйте разговора на Елена Пъневска.
Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..
Облачно
Облачно