В Националния интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България (2021 – 2030 г.), представен и пред Европейската комисия, трябва да се засили ролята на местните власти за постигането на набелязаните цели.
Глобалната цел, заложена и в Парижкото споразумение, е да се ограничи затоплянето на планетата до не повече от 1,5 градуса в следващите 7 години, за да се надяваме на някакъв обратим ефект от климатичните изменения, обусни пред Радио София Мария Манолова. Тя е сред авторите на Климатека, от 2017 г. е част от екипа на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект – най-старата организация в сферата на общинското енергийно планиране в България.
Според нея България изпълнява минималните изисквания и представя вяли амбиции пред ЕК. В сферата на провеждането на енергийна и климатична политика у нас често се срещат ограничения и непълноти от страна на законодателството, които възпрепятстват пряко постигането на съществени резултати, ограничават участието на гражданите и енергийните общности в процеса на енергийната трансформация. Именно затова са необходими промени в настоящия Закон за ограничаване на изменението на климата на България.
Всяка държава от ЕС е длъжна до юни 2023 г. да изготви актуализиран проект на своя национален план в сферата на енергетиката и климата и да го представи в окончателен вид през юни 2024 г. Особено внимание се поставя и върху създаването на система за мониторинг и контрол, която ще докладва напредъка за постигането на целите до 2030 г.
„Нямаме поставени цели в секторите на сградите, на селското стопанство и на отпадъците и транспорта. ЕК обмисля от 2027 г. да действа схема №2 за търговия с емисии точно за тези сектори – на тях се дължат около 60% от емисиите в Европа, каза още Манолова.
Тя подчерта, че местните власти са важна брънка във веригата за постигане на целите. В София например, добра инициатива е отварянето на енергиен център в район „Слатина“ през изминалия месец. Подобни центрове вече работят с размах Бургас и Габрово и това личи по облика на градовете. Добри примери има и в по-малки градове - Етрополе, Благоевград, Смолян Добрич, Лясковец, Павликени.
Чуйте разговора на Елена Пъневска.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..