Преди броени дни в Регионалния исторически музей на София (РИМ-София) отвори врати обновената зала „Наследството на древността“.
Новата визия и подредба на експонатите са дело на специалистите от Музея - археолози, петима реставратори, дизайнери, нумизмат. Те са и автори на анотациите към експонатите.
„Залата е оформена не много отдавна – през 2015-а, но през последните няколко години особено активно се извършват археологически проучвания в региона на столицата и бяха събрани изключително много интересни и нови находки – отбеляза пред БНР-Радио София доц. Венета Ханджийска, директор на Музея. – Решихме, че е време да обновим експозицията. Другата причина е свързана с това, че искахме тя да стане по-достъпна за посетителите. Кандидатствахме за финансиране с проект пред Министерството на културата през миналата година и проектът ни беше одобрен.“
Акцентите са представени по нов начин - като съкровището от Казичене, ваза Диатрета сега заема централно място в залата и е видима отвсякъде, голямото съкровище от Света Неделя, а сред тях и новите експонати от последните археологически проучвания - бронзови мраморни статуетки, които представят култовете почитани и през античността в Сердика, няколко стъклени съдове, открити при гробен комплекс, както и от продължаващите проучвания в неолитното селище в Слатина.
Добавени са и витрини, в които е представен османския период от историята на града, който липсваше при оформянето на предходната експозиция.
„Гордеем и смятам, че сме пионери в това отношение - всички информационни елементи са изписани на Adys - шрифт, който е създаден от българската дизайнерка Кристина Костова специално за дислектици. Също така включихме копия, модели на експонати на сгради в София, каквато е например базиликата „Света София“, на сердикийска монета, на бронзова статуя на Аполон, които имат възможност за тактилно опознаване от хора с нарушено зрение. Придружени са и от табла с допълнително описание на брайлова азбука“, каза още доц. Ханджийска.
Чуйте разговора на Гергана Пейкова.
Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството. През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..
Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:
Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..
Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..
С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..
Българка ражда на княз Александър Батенберг три двойки близнаци за 7 години Образован, строен, мъжествен, много красив, с бадемови весели очи, с тънки вежди, бяло лице с алени бузи и черни засукани мустачки, 22-годишният княз Александър Батенберг веднага прави много силно впечатление на всички, които се стичат да го посрещат на българска земя...
Над 78% от хората в България смятат, че учебните програми трябва да бъдат опростени като се намали обемът информация и да се наблегне на практически упражнения и формиране на компетентности . Това показва поредното изследване на общественото мнение в системата на образованието, в което участие имат и заинтересованите – родителите...