В „Радиокафе“ обичаме да говорим с хора, които са „уловили“ София в думи, които са пътували, видели са свят и пак откриват хубавото в нашата столица. И които обичат кафе, разбира се…
Именно такава е вихрената ни гостенка Албена Ненкова. Живяла е в Париж и Виена, но обича София – „най-малкото защото си е наша“, казва тя с усмивка.
Има и издадена книга с корица на жълти павета, която носи чудното заглавие „Софиянката слага още от всичко в тигана“. За това говорим на радиокафе с нея – за софиянките, за софийските кътчета и за космополитния поглед към нея.
„Обичам да говоря за София – с тези думи започва диалога ни тя, - а пък защо всичко трябва да е в един тиган?! Ами защото когато една домакиня е поканила гости и трябва 30 пъти да стане и да седне, донасяйки и отнасяйки, тя загубва магията на срещата. Затова ми харесва идеята да сготвиш всичко (например паеля или рататуй) в един тиган, но красив, който става за поднасяне и да го сложиш на масата и да споделиш вкуса, смеха и разказите с гостите“.
Албена Ненкова говори увлекателно, така и пише. В книгата има и рецепти, и срещи, и истории, и любов, и чудни софийски места като някогашната пекарна на „Иван Асен“, защото „щастието на живота около тази улица е голямо“.
Често си мисли за София, крачейки из Париж или Виена:
„За разлика от повечето хора, когато съм там, аз търся делника. А делника виждаш, когато спреш да се държиш като турист. Ако си в Париж и искаш да се почувстваш парижанин, си купи една багета (франзела) – 200 грама съвършенство, както е описана при вписването й в списъка на ЮНЕСКО за нематериално наследство. Истинският парижанин не си купува 3 багети, той си купува една. По това можеш да преброиш колко хора живеят в Париж – по броя на продадените багети“ – разказва с усмивка Албена Ненкова.
По думите ѝ, въпреки че парижаните задължително закусват, те са в добра форма, защото „тайната е в количеството. Една или две филийки от багетата, с масло (французите на всичко слагат масло) и - това е, ако има някоя много съвестна майка, ще има и сварено яйце. Това е утрото в Париж – кучето, багетата, вестника… Иначе може да са къде капризни, къде високомерни, но се държат на ниво. И ние трябва да го правим – нали сме от София!“
На въпроса ми не са ли кроасаните най-френската закуска, Албена категорично казва „не“. Но веднага добавя една парижка история за улицата покрай Операта, по която в момента всички се редят на огромна опашка именно за да хапнат кроасан: „Голямо чудо, ще кажеш – да правиш кроасани в Париж, но е факт. И аз отидох, почаках доста, едни големи кроасани прави човекът, изключително популярна е пекарната му в Инстаграм – французите харесват модата и са модерни дори в традициите“.
Следва продължение – за Виена, какво е виенско кафе, каква е историята на най-емблематичното кафе там и какво закусват виенчани. И не само….
С Албена Ненкова, разбира се.
Чуйте целия разговор на Лили Големинова.
Има какво да научите, и то по най-приятния начин.
В Париж (във Версай) исках да познавам Луи IV, на Ролан Гарос исках да прегърна Григор Димитров, а Сена сравнявах с Марица (като Силви Вартан). Днес искам да съм с “моите хора”, да плувам в свои води, а и да имам по-хубави домати от всички на света! Обичайте, пейте и грейте! - това пише във фейсбук профила си Албена Ненкова.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..