Българският литературен живот, автори, процеси и тенденции от последните две десетилетия са изследвани задълбочено и систематизирани от проф. Милена Кирова, дългогодишен преподавател и литературен наблюдател, критик и историк.
Сборникът е издаден под заглавие „Българската литература през XXI век (2000 - 2020). Част 1“.
„Преди 3 години реших, че след като съм натрупала повече от 700 рецензии - 25 години съм наблюдател за нови книги на вестник „Култура“ - да отбера и да ги събера в книга, която да представлява някаква панорама на това, което се е случило в литературата – разказа пред БНР-Радио София проф. Кирова. – Оказа се, че не съм в състояние да направя такова нещо, защото само за тези 20-ина години литературният процес така се беше изместил напред и встрани, толкова се беше разширил и разнообразил, че много от критическите мнения, които съм споделяла по онова време, вече са станали невалидни.”
Налага се проф. Кирова да смени оперативно-критическата оптика и самия подход към материала. (На критика са разрешени много неща, като това - да има субективно мнение, да има показва предпочитания коя книга, кой автор да представи?)
Така се стига до написването на не толкова критически, колкото на литературно-исторически текстове.
През изминалите две десетилетия, могат да се отчетат промени в почти всички направления – издателствата, тематиката, жанровете, езика, профила на самите автори, анализира проф. Кирова.
В момента книжният пазар е необгледен.
През последните 15-ина години просто не могат да бъдат откроени направления, движения, школи - нищо, което позволява да дефинираш времето като литературен историк.
Ако се появи литературно сдружаване, то е мимолетно. По-нататък всеки пише за себе си, всеки пише по своему и се стреми да пробие самичък в литературата.
„Материалът е огромен. Много ме притеснява това, че когато минат 50, 100 години, някой ще се обърне назад и ще открои примерно само 20 сред 200 явления, имена и значими произведения”, изтъкна проф. Кирова.
Нейната книга е точно срещу потъването в забвение на важни процеси и явления в нашата литература.
В продължението на това издание ще бъдат представени белетристиката и поезията на второто десетилетие, дори с поглед към третото, в което се изсипва разнообразие от романи, които не могат да бъдат подведени под общ знаменател.
Чуйте разговора на Гергана Пейкова.
Радиокафе гостува на Община Нова Загора в едно съвместно предаване на Радио София и Радио Стара Загора. В първия час на Радиокафе ни гостува кметът на Община Нова Загора г-жа Галя Захариева . Изнесеното ни студио е на Празника на децата и кучетата - любов на 4 лапи: "Никога не е късно да преоткриеш себе си. Стигнах до ниво национален отбор по..
Разходка из центъра на София развенчава някои градски митове и легенди, като този за уж изровената от бомба вдлъбнатина пред сегашната градинка "Кристал" Каква е истината за т.н. "дупка" и откога е тя, както и за други известни места, като ул. "Търговска", която също не е изцяло жертва на бомби - в звуковия файл:
Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството. През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..
Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:
Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..
Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..
С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..