Вече 9 дни ултрамаратонецът Краси Георгиев живее в изолация пред погледа на столичани. Той участва доброволно в социалния експеримент „Стъклената клетка“. Целта в предизвикателството, което Краси Георгиев отправи към себе си, е да живее в стъклената клетка пред НДК, в която има само пътека за бягане и матрак, на който да си почива.
„Краси Георгиев е един много подготвен човек и когато преминеш през Ада и излезеш на светло, организмът ти много добре помни какво е било в Ада. Той има памет. Въпреки всичко, този подготвен човек, на външен вид всичко е чудесно, София пее и танцува пред него и с него, минават хора и с палци показват, че го подкрепят, за което благодарим, защото той се подлага на това в името да привлече внимание върху големия проблем за тази дигитална клетка, за самоизолацията, която води към зависимости“, каза пред Радио София Албена Ненкова от екипа на Краси Георгиев.
Тя добави, че дигиталната зависимост прави хората податливи към още по-тежки зависимости.
Общо един месец – преди и след експеримента, Краси Георгиев се наблюдава от лекари, които следят показателите му.
„За нас, външно наблюдаващите всичко е наред – Краси е в много добра форма. Истината е обаче, че това е фасада. Организмът му реагира. Кръвните му показатели отчитат, че той е под голям стрес. Променен му е много холестеролът. Той е на много точен хранителен режим, което значи, че съзнанието е това, което реагира и дава сигнали, които ние не разчитаме“, каза Албена Ненкова.
Тя допълни, че Краси Георгиев непрекъснато се наблюдава от психолози, които отчитат, че дискомфортът в състоянието му е временен.
„Абсолютният дискомфорт на изолация, че уж вижда всичко и е в живота, а той не е, както всеки един от нас прави и се самонаказва по този начин. Това е каузата, към която се стремим – да привлечем внимание, да се наберат средства за превенция срещу зависимости“, добави Албена Ненкова.
Разходката по ул. Георги С. Раковски започва от най-високото ѝ място, с паметника на Вазов и витошката морена, от която да гледа към любимата си планина. Наблизо е Палатата Св.София, дело на арх.Парашкеванов (1929). Там е пл.Николай Гяуров, кръстен по инициатива на Гена Димитрова, която също живее наблизо. Следва историята на Военния клуб - коя всъщност..
Веселина Узунова от ИИИ-БАН за Аспарух Лешников: "Басът на групата Роберт Биберти е завиждал и на Аспарух Лешников, и на евреите в групата. Омразата по онова време се е ширила, дори и между членовете на групата. Аспарух Лешников става плячка на Биберти. След 9 септември 1944 на Лешников не е разрешено да напусне България. Писмата му доказват..
Борис Руменов, чиито псевдоним Борю Зевзека е измислен от проф. Иван Шишманов, е легендарна фигура сред софийските интелектуалци и бохеми през първите десетилетия на ХХ век. Името му е нарицателно, и също както за проф. Александър Балабанов, за него се разказват комични и куриозни случки. Хуморът му е свеж, заразителен и незлоблив, автор е на 15..
Шри – Шри Рави Шанкар гостува отново в България – Константин Драгов и Сана Драгова: "Той е основателят на фондация "Изкуството да живееш", тя е в над 180 държави. Учителят ще има лекция с възможност за въпроси и отговори и най-вече, ще има медитация в залата (НДК - зала 1). Ще е като на концерт. Заедно ще преминем отвъд хаоса. Блаженството е..
Филмът „Гунди“ влиза в британската разпространителска мрежа – режисьорът Димитър Димитров с подробностите: "Много е важно, че филмът продължава като част от програмата на британските кина от веригата "Одеон". Тя е достъпна в сайта им и те са си направили сметка, че не само българи ще го гледат. Като студент там не съм си и мечтал, че някой ден мой..
Голямата маса: Градски дворове – Божидар Емануилов, зам.-кмет на "Оборище": "Има най-различни работилници за деца и възрастни в един от дворовете, гаражна разпродажба в друг, жива музика. Градските дворове е изчезваща среда, тези, които сме израснали в центъра ги помним. Те са мост между поколенията. Има и хора, които негодуват заради ограничения..
Уикенд с „ Мале-мале“ – второ издание на мини фестивала в Южния парк, гост по този повод ни е Петринел Денев: "Програмата ни е малка, първото издание бе изцяло за деца. Хуморът е подходящ и за възрастните. Предвидили сме и уъркшоп за улична клоунада - така и ние започнахме с "Мале-мале". Уличното изкуство дава свобода - да пробваш, да..