Националната награда за живопис “Захарий Зограф“ се завръща след 15 години пауза, с изложба на своите лауреати през годините, в галерия "Райко Алексиев", в навечерието на 50-тия си юбилей. Какво от половинвековната история по връчването на тази награда е важно да се припомни и днес, не само на ценителите, но и на по-младите почитатели на изобразителното изкуство, разказва в предаването „Радиокафе“, изкуствоведът проф. Аксиния Джурова.
„Наградата е създадена в началото на 70-те години, заедно с още една национална награда за живопис на името на Владимир Димитров-Майстора. Тези 2 награди бяха учредени във връзка с политиката, която Съюзът на българските художници предприе през тези десетилетия, за децентрализация на българското изкуство, т.е. излизането му извън пределите на столицата“, посочи тя и определи тази стъпка на СБХ като провиденциална, защото „от днешна гледна точка, ние не можем да възстановим българското изкуство в последните десетилетия на 20 век и началото на 21 век, без това, което е наградено от тези два града - Кюстендил и Самоков“.
„Специално за Самоков беше съвсем нормално да се учреди тази награда, защото е градът на българските възрожденци. Идеята беше да се види дали има приемственост между поколенията“, поясни проф. Джурова.
Според статута на наградата за живопис „Захарий Зограф“, тя е присъждана за най-значимите творби на художниците през съответната година, благодарение на което до днес са се съхранили едни от най-емблематичните картини: „Каин и Авел“ – на Дечко Узунов, „Бяг“ – на Ванко Урумов, на Атанас Яранов „Полет“ и много други.
„По никакъв начин не можем да възстановим нашето изкуство, без тези жалони в неговото развитие", категорична е проф. Джурова.
В експозицията, която е изложена на „Раковска“ 125, почитателите на изобразителното изкуство могат да проследят неговото развитие в различните етапи и стилове.
"Аз самата, която познавам и съм била почти на всички награди, за първи път виждам в такъв мащаб и така разгърната експозицията", твърди проф. Аксиния Джурова.
Тя призова община Самоков, ако има желание и възможности, да намери и постоянна площ, която да приюти експозицията.
„Ще дадат възможност не само на самоковци, но и на целия туристически поток, който минава през този град, изпълнен с история, да се види едно съвременно изкуство, което носи духа, не само на този град, но и на всичко създадено в България през вековете“, каза още тя.
Експозицията може да бъде видяна в галерия „Райко Алексиев“ на СБХ, от 16 май до 14 юни.
Още за ситуацията с културния туризъм, защо не се набляга на него, въпреки „глада“ и големия интерес, който се наблюдава в тази сфера - чуйте интересни подробности от интервюто на Димитър Ганев с проф. Аксиния Джурова.
Неотдавна тук ви представихме Красимир Недялков, който ни призна за сбъднатата си детска мечта. Но и друга негова такава също е реалност - той е организатор и водещ на 31-те награди в сферата на модата, шоуто и бизнеса, присъдени в петък 10 октомври. БНР е сред техните носители в 2 категории. С него и започваме: "Имах 10 години пътувания с..
Снежана Маринова за новото издание на книгата ѝ " Мозайка от миналото на Стара Загора ", чиято софийско представяне предстои: "Много теми останаха извън първото издание. Допълнихме го с 11 нови. За съжаление опожаряването на града в 1877 засяга и архивите. Оцелява само това, което е било извън града. Сега можем да обменяме с колегите дигитални копия,..
Гвардейският оркестър на България е първото музикално формирование в България, осъществил и първите записи в различни жанрове, които ще чуем тук. Историята на оркестъра е описана в книгата на д-р Галя Грозданова-Радева, тук е и Стефани Михайлова, съдействаща за съставянето и представянето на книгата:
Преводачката и журналистка Вера Балабанова е последната жена в живота на поета-символист Теодор Траянов. Тя остава с него до кончината му, въпреки че той редовно я води на гроба на голямата си любов, актрисата Дора Дюстабанова, и казва че иска да бъде положен до нея. Писателят признава пред своята Вера: „Не съм носил добро на жените, не съм…“..
От двора на БНР търсим 10 градски съкровища в интерактивната градска игра. Трудни ли са местата, които трябва да бъдат открити? С нас е и водещата в "Легендите на София" Магдалена Гигова. Нейна е идеята участниците да си включат крачкомерите и да не тичат, за да не се объркат с участниците в маратона.
Отличителна черта на най-стария музикален фестивал у нас – „Варненско лято“ е международния симпозиум , който за шеста поредна година събира изтъкнати европейски музиколози в морската ни столица със специално подготвени доклади. Досегашният път на темите, провокирали създаването на доклади минава през теми като „ Творческият процес през погледа..
В последния работен ден от седмицата, темите от деня в предаването "Форум“ коментираха политическият анализатор и преподавател в НБУ Любомир Стефанов и Пламен Димитров от Българското геополитичиско дружество. Заедно с водещия Лъчезар Христов, се спряха на следните теми: - Политически обзор на седмицата - кризата с боклука и последствията след..
Предимно облачно
Облачно