"Екскеурзионните летувания са били някаква институция, те са били задължителни. Не са стрували нищо", подчерта той и добави:
"В планината тръгват едни хора, които са вече клиенти и консуматори, така са били възпитавани и очакват да намерят там това, на което са свикнали. Търсят си правата без да си задават въпроса дали хижарите са длъжни да им осигуряват такива условия и те очакват да намерят там това, на което са свикнали. Искат едни условия без да си задават въпроса дали наистина там може да има такива и се получава един конфликт".
По думите му хижите са много и различни и се стопанисват по различен начин от това, условията да са лоши, до това да са такива, които да се харесват на туристите. Един от проблемите е собствеността на хижите. Той сподели, че освен държавните има и частни.
"И последното нещо е, което е на дружеството във Враца, Алпийският дом, точно на прохода "Вратцата" с някаква идея да служи на алпинистите, които се катерят, то беше продадено и замина. Държавата се сети в последния момент, но "мачът беше свирен" и това място не принадлежи вече на туристите и алпинистите", сподели Дамянов.
По темата се включи и председателят на Българския планинарски съюз Петър Стоянов.

"Нашето сдружение е доброволческа организация, една от може би най-активните за последните години. Ние сме възстановили близо 5 хил. км. пешеходни маршрути", отбеляза той. Тяхна е и инициативата за монтиране на камери, като през годините са поставени над 20 камери. Направени са и акции в Централен Балкан.
"За да се случи това, което всички се надяваме да се случи не трябва да седим и да чакаме някой отвън да го направи, а трябва да бъдем по-активни с граждански позиции и да изискваме от отговорните институции да свършат това, което би ни се искало да се свърши", призова Стоянов.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.

Pадиокафе гостува на община Костинброд. Kметът на общината г-н Трайко Младенов е наш пръв събеседник: "Родният ми град е мястото на семейството, приятелите, уюта, копнея да се върна тук след всяко състезание. Започнах с кик-бокс в 2013 и от 2016 се отключи желанието за бокса. Знаейки откъде съм тръгнал и докъде съм стигнал, пътят е дълъг. Но това е..
Първите софийски театрални постановки се правят в сградата, където е и Народното събрание. Тя изгаря в 1882. В миналото предаване стана дума за друг дъсчен театър наблизо - този на японица Камчик. На това място се създава друг дъсчен театър, "Основа", след събарянето на този на Камчик. В началото на 20 в. на същото място започва строежа на сегашния..
Художник-график, изследовател и преподавател, чиято 130-годишнина честваме през 2025 - това е професор Васил Захариев. Любомир Николов е уредник в Историческия музей в родния град на професора - Самоков: Самоковският художник прави офорти със старата сграда на Света София - особеностите според Любомир Николов: "Не са много гравюрите от неговата неща,..
Жените в живота на Георги Парцалев Може да звучи сензационно, но легендарният комик Георги Парцалев се е влюбвал и в жени. В гимназията изпращал до дома, носел чантата и получил първа целувка от съученичката си Роза, но баща му попарил надеждите за взаимност с думите „Тя е от богат род, а на теб фамилията ти идва от скъсаните гащи на дядо ти. Не..
Playing Narratives е 7-месечна програма за млади таланти в сферата на видео игрите. Готов ли си да превърнеш страстта си към игрите в кариера? Подробностите с Иван Попов, част от екипа на Гудгейм (инициатива, явление): "Всяка година подкрепяме кауза, свързана с образование. Обединяваме гейм енергията и я насочваме към смислени проекти на..
„Вещерът: Кръстопътят на гарваните“. Историята на „Вещерът“ вече се превърна в истинска сензация – първо с книгите на Анджей Сапковски, после с култовите игри The Witcher, а накрая и с успешния сериал на Netflix. С нас по този повод е Антон Биров от влога "С книги под завивките": "Вечерът се изправя срещу цялата концепция за необходимото чудовище...
Столична библиотека отпразнува своя 97-ми рожден ден . Една от най-старите културни институции на София е създадена на 24 октомври през 1928 г. Днес Библиотеката на София се гордее с близо 109 хиляди читатели, фонд от 1 милион книги, 4 модерни филиала и диблиобус, най-големият в страната детски център, дигитална тийн лаборатория, литературен музеен..