По думите му основата на изменението на климата е т. нар. "антропогенно глобално затопляне", което е породено от всички парникови емисии, които генерираме като човечество. Всяка година човечеството е отговорно за над 50 милиарда тона въглероден диоксид, който е основният парников газ, произлизащ от изгарянето на нефт, газ и въглища. От това затопляне произтича дестабилизацията на климатичната система, основно чрез екстремни метеорологични явления като наводнения и горски пожари.
"Тук е важно да кажем, че не всяко екстремно метеорологично явление се дължи на глобалното затопляне причинено от човека. Например, огромните наводнения, които се случиха през май месец в Италия, всъщност учените показаха, че те се случват на 200 години и точно те не са свързани с глобалното затопляне", отбеляза Дянков. Той допълни, че в Източна Европа, според климатичните учени, ако температурата на планетата се повиши с два градуса, което може да се случи още в следващите три десетилетия, големите наводнения ще се увеличат средно с 8%.
Тъй като ние принадлежим към Средиземноморския район и при нас все повече ще се увеличават засушаванията през летните месеци.
"Крачка от двигателя с вътрешно горене винаги можем да направим и тя е крачката извън колата. Просто отваряте вратата на колата, излизате навън и тръгвате пеша из града или с колело. Тази крачка е много по-лесна, тя е свързана с промяна на поведението. За някои други неща е по-трудно, например с индустрията. Там има тежки термични и други свързани процеси, но и там се правят доста неща. Даже България може много да напредне с такива иновации, позволява ни го европейското финансиране, което все още не искаме да използваме пълноценно", сподели Дянков.
По думите му по-тревожно е положението с домакинствата, които разчитат на евтина субсидирана енергия.
"Ние сме Homo sapiens, успял еволюирал вид, защото кооперираме добре помежду си", посочи специалистът и добави, че точно такива енергийни общности за споделен транспорт и зелени градове е това, което ни липсва.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Познатият на мнозина Ком–Емине има своето естествено продължение – маршрутът Връшка чука – Ком. Около 130 км дива, сурова и непокътната Стара планина, която свързва най-западната българска граница с емблематичния връх Ком. Маршрутът е с 6600м денивелация. Стартът на Дизела ще бъде на 27 август в 19:30. През тъмната част от денонощието..
Пожар гори в квартал "Кръстова вада" в София-съобщиха за Хоризонт от столичната пожарна Сигналът е подаден в 15:06 часа. Изпратени са шест екипа от Столичната пожарна с 20 пожарникари. Горят сухи треви и храсти в района на улица "Мичман Тодор Саев". Причините за пожара все още не са изяснени. Няма данни за опасност за сгради и хора.
Павлина Хинкова ни представя Международната седмица на джаза в Габрово: "За първа година решаваме да пресъздадем традиция - част от ДНК-то на Габрово. От най-първите стилове тя е най-жизнерадостната музика. Превръщаме нашия град в малко подобие на улиците на Ню Орлийнс. Започваме с лектория за 100-годишнината на Оскар Питърсън, "Махараджата на..
Днешната ни радиоразходка е по ул. "Шипка": Една от интересните и артистични улици. Коя е обаче градинката, от която започва разходката и защо? Кога е прокарана и променяло ли се е името ѝ? Впускаме се в историята на Държавното рисувално училище - НХА. Народната библиотека също има интересна съдба и защо не е реализиран цялостния ѝ проект (вижте..
Кой е професор Рафаил Попов и защо е част от рубриката ни "Историята оживява"? Той е един от първите археолози, палеонтолози и спелеолози. Разговорът ни е с Евгени Коев - спелеолог и изследовател: "Професор Рафаил Попов е помнен като един от бащите и на археологията, и на спелеологията, нищо че последната не е във фокуса на обществения интерес...
В последните години паметта за най-добрия и най-дълго управлявалия столичен кмет инж. Иван Иванов се възражда, но много малко се знае за личния му живот. Докато учи в Политехниката в Мюнхен той среща двете си големи любови за цял живот - хидроинженерството и Матилда Хинце. Двамата се запознават на концерт с класическа музика в театър..
Българският филм " Денят, в който тя ще се роди " е включен в официалната селекция на Международния фестивал на късометражното кино в Корча, Албания. Сценарият е на журналиста Емил Спахийски и румънския режисьор Богдан Мурешану, чийто последен филм "Новата година, която така и не дойде" е селектиран в състезателната секция "Хоризонти" на..