Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Търсенето на жилища в София е повече от предлагането

Снимка: Ани Петрова

Как се промениха тенденциите в строителството през годините? Какъв е ръстът при стойността на жилищното строителство от гледна точка на цени на материали и труд? Има ли към момента проблеми с доставките на строителни материали, успокоиха ли се цените? Има ли промени в условията на банките за кредитиране на строителството на жилищни проекти? Подробности по темата разказа инж. Георги Шопов, председател на Управителния съвет на Националната асоциация на строителните предприемачи.


По думите му Общият устройствен план е най-важният закон в сферата на строителството в града, тъй като той показва къде и какво може да се строи на територията на даден град.

"Това е общественият договор между хората. Един пример ще дам: на хората от Враждебна не им е приятно, че има летище до тях, понеже е шумно, но градът трябва да има летище. Тоест, всеки има плюсове и минуси и трябва да ги приема. В нашето нелиберално общество политиците подвеждат хората, че трябва да търсят само плюсовете и когато има даден минус от дадено обществено решение започват протести", сподели инж. Георги Шопов и добави:

"Жилищното строителство е функция на потребностите на хората. Това е стока, която е от първа необходимост, защото човек ако не живее на улицата ползва апартамент, който или го е купил, или е под наем. В зависимост от възможностите на хората и техните потребности, проектанти и строители ги изпълняват".

Той поясни, че през 90-те години строителството е било некачествено, тъй като е имало много малка парична маса и капитал. В момента не е така, тъй като има по-големи капиталови натрупвания и изискванията са по-високи. Наблюдава се обаче една друга тенденция - към намаляване на площите.

"Много се дразня, когато брокери говорят, че след ковида са започнали да се търсят 4-5 стайни апартаменти с кабинети. Това не е така. Всеки би си купил 5-стаен апартамент въпреки ковида, ако има финансовата възможност. Гражданите нямат тази финансова възможност и те един 80 квадрата тристаен апартамент го изплащат цял живот, 20-30 години", отбеляза инж. Шопов.

Той посочи, че коефициентът на покупвателна способност в момента е като преди 1989 година, но тенденцията е той да се понижава и жилищата да стават все по-недостъпни, както е в Западна Европа, където в момента е 6 пъти по-трудно човек да си купи жилище, отколкото тук.

"Жилищата в големите градове в България са единствената стока, която в уславията на пазарна икономика 30 години търсенето е по-голямо от предлагането. И ние питаме защо не можем да предложим на обществото толкова жилища, колкото му е необходимо и цените да се нормализират. Защото няма регулирани терени, няма и инфраструктура", каза инж. Шопов.

Относно доставките на строителни материали той отбеляза, че никога не е имало проблем, нито през време на ковид, нито заради войната, нито в началото на инфлационните процеси. Проблемът е в цените, които са се повишили доста. Той увери, че всички сгради в България, които са построени след 1982 година са осигурени против земетресения и издържат на висока степен земетръс. Сериозна опасност има при старите сгради, но и там има решение - може да се направи проект за тяхното усилване според сега действащите норми.  


По темата се включи и Ирина Мутафчийска – член на Съюза на урбанистите в България. 

Относно това как се развива София тя каза, че едното е Общият устройствен план, а другото е т. нар. Визия за София, която е била приета от Столичния общински съвет преди около две години и която почива върху едни по-скорошни изследвания и по своето същество представлява стратегическата визия на това, какво ние бихме могли да си пожелаем.

"Едно от важните неща, които тя казва, наред с много други е, че София от пространствена гледна точка би следвало да се стреми да бъде компактен град. Защото разстилането на града изисква изключително много публични ресурси и невинаги това е добро за икономическите субекти, които оперират, както и за гражданите", отбеляза Мутафчийска. Тя посочи, че има доста неусвоени терени, както и много жилища, които не са в оборот.

"Моето мнение е, че устройственото планиране е толкова дълбоко вкоренено в нашата практика, че ми се струва нереално да си мислим, че бихме могли да го прекъснем напълно. Тоест, трябва да измислим нещо много по-добро и работещо от онова, което в момента съществува", каза тя и добави, че гражданите и бизнесът трябва да допринесат за вярното слагане на стратегическите приоритети.

По въпроса дали да бъде обособено място, където да бъдат изградени небостъргачи тя каза:

"Ние в отговор на каква нужда правим това?"

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Никола Стоянов


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Форум", 18.02.25: САЩ и Русия на една маса в Саудитска Арабия

Коментатори във "Форум" тази седмица са социологът Елена Дариева и историкът Светослав Живков. Заедно с водещия Константин Лавсов, част от темите, които дискутираха, бяха: - САЩ и Русия на една маса в Саудитска Арабия - подобряване на двустранните отношения и договаряне на край на войната в Украйна - Доналд Тръмп и обкръжението му - Има ли бойкот..

публикувано на 18.02.25 в 19:14

Жители на "Кремиковци" на протест заради задръствания на жп прелеза на входа на района

Жители на "Кремиковци“ излязоха на протест заради задръствания на жп прелеза на входа на района. Недоволството на местните е свързано с контрола на бариерата, която често образува "тапа" в рамките на 20 до 40 минути. Христо Недялков е на 47 години. Живее в столичния район "Кремиковци". Казва, че последните 15 години е все по-трудно преминаването през..

публикувано на 18.02.25 в 18:24

За достъпна и качествена храна настояха граждански сдружения и политици

С частична политическа подкрепа, изразена от парламентарно представени партии и ангажимент да продължат усилията в осигуряване на достъпна и качествена храна, премина дискусия по темата, която се проведе по-рано днес. Макар сериозен фокус да бе поставен върху ценообразуването на продуктите, участници в събитието коментираха и нужда от..

публикувано на 18.02.25 в 16:37

София възстановява своя дял от 43% в националната икономика

София възстановява своя 43% дял в националната икономика, сочат последните данни за брутния вътрешен продукт на областно ниво. От тях става ясно, че е налице нормализиране след различните аномалии в енергетиката, селското стопанство и туризма през предходните години. Регионалните неравенства обаче остават големи. Най-голямата регионална икономика..

публикувано на 18.02.25 в 15:43
Реставрацията на текстил е трудна и в много от галериите не се прави

Чудото на реставрацията

Националната галерия отново отваря вратите на лабораторията по консервация и реставрация за ценителите на изкуството. Те ще имат възможността да надникнат "зад кулисите" на музея, да видят как се подготвят за експониране произведения на изкуството. Реставратор ще ги запознае с принципите и етиката на съвременната реставрация, както и с..

публикувано на 18.02.25 в 15:31
Част от стенописа на Венцислав Йосифов-Jermain

Читалища разчитат на финансиране по програми от Столичната община и МК

Успешно приключи проектът "Градска памет: Традиция и Графити", реализиран по Програма "Активни читалища" на Столичната община. Това е поредната инициатива, в която си партнират 2 софийски читалища – НЧ "Иван Вазов – 2014", което е в кв. кв. "Левски В" и НЧ "Васил Левски 1928", което е в "Сухата река". "Това - на фасадата на..

публикувано на 18.02.25 в 15:03

Документалният филм „Скрити белези” - разказ за най-доброто ни участие във Венецианското биенале

Документалният филм „Скрити белези” на режисьора Георги Тошев и оператора Борис Пинтев е сред селектираните филми за участие във фестивала Master of Art. Лентата разказва за най-успешното българско участие на Биеналето на изкуствата във Венеция. Комисарят на българското участие д-р Надежда Джакова е своеобразен гид на режисьора Георги Тошев..

публикувано на 18.02.25 в 13:46