В София има около 640 000 дървета, а като добавим Витоша и околностите на града – общо стават 5 милиона. Освен това има много хубави паркове в столицата, и то в централната част на града, коментира пред БНР-Радио София доц. д-р Момчил Панайотов, преподавател в Лесотехническия университет.
Той припомни, че още през 1938 г. е разработена концепция за т.нар. "зелени „клинове", след това е имало и други добри инициативи, но за съжаление „в последните десетилетия беше намалено темпото. За съжаление има и неща, които вече нямат оправяне - места, които трябваше да бъдат паркове, а станаха квартали“.
Дендрологът обясни, че дървото е жив организъм. Когото му се премахне короната, то изпитва жесток стрес.
„Ако искаме короната да остане малка, трябва да се започне по-навреме, а не да се чака дървото да стане на пределна възраст. И най-важното - това да се прави от човек, който наистина е специалист“, подчерта Панайотов.
По думите му, всяко дърво има естетическа стойност, има достойнство. Трябва да се пазят видовете всячески, дори и при ремонт – да не бъдат наранени.
Снимка: Столична община
В градовете трябва да се вземат превантивни мерки. Периодично да се оглеждат дърветата и когато има сухи клони, например, те да се отстраняват, за да не създават опасни ситуации по време на буря, например.
„Трябва да се погледне от специалист внимателно и да се вземе решение в крайна сметка как да се намали короната и дали да се премахне. Но истината е, че често хората, които трябва да се занимават с това, се застраховат, за да не стане най-лошото.“
Панайотов обърна внимание, Столичната община трябва да има и разчита на необходимия брой експерти, които да правят оглед на дървета, дори и вътре в дървото, за което има специални уреди (томографи).
„Всяко дърво, което е в града, трябва да има досие. Ако това е било кауза невъзможна в миналото, в момента информационните системи позволяват да се реализира“, допълни още Панайотов.
Той напомни възможността гражданите да подават сигнали до общината, когато забележат сухо или опасно дърво.
Чуйте разговора на Антония Каменичка.
С нас е поетесата, радио и телевизионен журналист Виктория Катранова: "Аз съм невероятен оптимист. Първите ми журналистически изяви бяха като студент, сътрудник в БНР - детските и младежки предавания, после Предаване за столицата. Срещнах се с доста интересни хора, от които научих много неща. Когато минавам покрай БНР сърцето ми бие по-бързо. Освен..
Златна Костова е журналист, когото повечето познават като преводач - достатъчно е да кажете "дубрютру", за да се разбере словотворчеството ѝ, в случая в култовия сериал на ВВС "Ало, ало": "Както винаги предизвикателствата пред журналиста и преводача стават все по-големи заради навлизането на ИИ. Но преводачите на художествени произведения не са..
Ралица Мавродиева ни обяснява каква болест е цьолиакията: "Част съм от Асоциацията цьолиакия и майка на дете с цьолиакия. Това е автоимунно заболяване за цял живот, това е реакция към протеина на глутена. При прием на глутен се засяга лигавицата на тънкото черво. Тялото не се храни. Симптомите често се бъркат с други заболявания. Изследванията са..
Народната певица Руслана Аспарухова от „Мистерията на българските гласове“ ни разказва за очакванията ѝ за годината, които идва и за нещата, през които е преминала: "На всекиму да се случват все хубави неща. Много непринудено и по-детски чисто се присъединих към репетициите, на които ни покани един диригент в малките класове. И до ден-днешен обичам..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Запис от разговор с инж. Симов ни предостави друг емблематичен..
Велизар Пеев и шоколадената фабрика са в центъра на нашия интерес днес: На 7.11.1901, Велизар Пеев отваря врати първата шоколадова фабрика в България. Какаовите зърна се внасят от Латинска Америка. Първият уред за разбъркване на шоколадовата смес му се изпраща от самия Линдт. На шоколада не пише, че е произведен в България. Защо, както и к акви са..
Днес ще ви раздипля патетичната любовна история на поетите Екатерина Ненчева, Пейо Яворов и Дора Габе. В Легендите на София съм разказвала и за тримата, но днес ще разкрия кой в кого е бил влюбен. И понеже за Екатерина Ненчева, първата българска писателка дръзнала да вплете в стихове любовните си пориви, се знае сравнително малко, отделям повече..